Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Посредник: Има глад за българи в чужбина! Всеки пети работи за по-голяма от деуптатската заплата!
  • Новини

Посредник: Има глад за българи в чужбина! Всеки пети работи за по-голяма от деуптатската заплата!

Иван Димитров Пешев януари 14, 2023
zasptasldaos.png

„Над 50 са свободните позиции за работа в Германия, Дания и други западноевропейски страни. Всяко пето от тези места е с месечен доход по-висок от депутатския в България“, споделя пред 24rodopi.com трудов посредник.
В момента той се намира в Кърджали, където провежда интервюта с кандидати за международни шофьори.

Като цяло обаче той и колегите му обслужват цяла Южна България. В конкретната оферта става въпрос за заплата до 3500 евро на месец в Германия, като са налични и бонуси.
В началото на 2023 година се търсят най-много шофьори на камиони.

„Предлагаме работа за международни шофьори, вътрешно в Европа: Германия-Австрия-Германия. Постоянна работа, трудов договор, възнаграждение – 3 000 – 3 300 Е/нето. Търсим шофьори с опит в Европа и опит на фриго, коректно и своевременно заплащане, нетно месечно възнаграждение до 2700 EUR (нето), осигуровки на 1200 лева, нови влекачи Евро 6, осигурен транспорт при извършване на смени на водачите, релации: Гърция – Европа – Англия – Гърция.“, пише в друга обява.

В Кърджали още търсят готвач, помощник кухня и чиставка за гръцки ресторант в Германия.

Не изпускай тези оферти:

„Cпане и храна е подcигурено. Търсят се хора с опит. Плащане по немски стандарт“, гласи предложението за 9-часова работа на ден, като почивен е само един ден в седмицата.

Куриерски фирми в Германия търсят шофьори с B категория. Стартовата заплата е 1800 евро, но се увеличава след като работникът научи района, в който работи и започне да се справя по-ефективно.
В Дания пък търсят хора за разнос на вестници и списания като заплатата започва от 2000 евро нагоре.

В Австрия има търсене на жени между 30 и 60 години, които знаят базов немски и искат да придружават и гледат възрастни и/или бони хора. Заплащането е около 2800-3600 лева, има осигуровки, храна и жилище.
Има и по-интересна обява – за зъботехник със стартово заплащане на 17 евро на час.

„Основната причина за напускане на страната сред хората с най-ниски нива на образование, респективно, без работна квалификация, голяма част от които от ромски или турски произход, най-често е свързана с лошото им финансово положение в България“, отбелязват експертите, провели проучване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“(ГИТ).

„В чужбина се чувствам по-добре, но събирам спестявания за България“, отговарят 67,3 на сто от гурбетчиите. Всеки 10-ти получава над 4 000 лева в чужбина, почти 40 на сто от нашенците зад граница разчитат на 2 200 до 3 400 лева месечен доход. По-доброто заплащане е основната причина българите да търсят работа в чужбина. Допитването показва, че близо 96 на сто от „трудовите емигранти“ очакват по-високи заплати от тези, които могат да получат у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свекърва ми научи децата да си правят сами тази закуска за 5 минути и да не ме занимават вече мен, ще съм й благодарна цял живот
Next: Зрител: Този път Натали прекали с минижупа – това прогноза ли е, или нещо друго?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.