Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Поставете в дома си чаша с вода, сол и оцет. След ден ще видите нещо, скрито от очите ви
  • Без категория

Поставете в дома си чаша с вода, сол и оцет. След ден ще видите нещо, скрито от очите ви

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Screenshot_27

Някога забелязвали ли сте, че като се прибирате вкъщи, усещате в него само задух, тревога, главоболие и стомашни болки? Хиляди хора изпитват странно чувство на неразположение или на необяснима тъга когато вечер се приберат вкъщи…

При мен беше така – и не само вкъщи. Някой път се е случвало и в офиса. Интересното е, че всички симптоми веднага изчезваха, веднага щом напуснех помещението…

Затова реших да изследвам този въпрос. Наистина повярвах, че околната среда има своя атмосфера и аура. И ако ви е комфортно на улицата, но не и вкъщи – значи е дошло време да се справите с отрицателната енергия на своето жилище.

Но първо трябва да изясните наистина ли в дома ви се е натрупала негативна енергия… Има 3 начина да се провери това:

1.Сол, оцет и вода

За този метод често пишат в интернет. Това е доста точен начин да проверите отрицателната енергия в помещението и да се защитите от нея.

Вземете кристална чаша и изсипете в нея няколко лъжици обикновена каменна сол. След това внимателно разлейте по стените на чашата малко бял оцет. Напълнете чашата с вода и я оставете в помещението за един ден.

След 24 часа погледнете чашата: ако водата се е покрила с плесен и на повърхността й има много мехурчета, приличащи на нещо като облак или просто бяло петно – значи в дома ви се е натрупала много отрицателна енергия.

2. Цветя

Има и друг начин да определите каква енергия доминира в помещението – положителна или отрицателна.

Вземете 10 бели и червени карамфила и ги поставете във ваза с вода.

Ако червените увехнат по-рано от белите, това е първи признак на насъбрала се негативна енергия. Ако е обратното и първи умрат белите карамфили – значи домът е изпълнен с положителна енергия.

Ако повехнат с еднаква скорост, значи в дома се е установил енергиен баланс, равновесие.

В случай на негативен резултат, трябва да почистите дома си от негативната енергия. Изхвърлете червените карамфили и сменете водата. Белите карамфили, сами по себе си, по-бързо привличат положителната енергия и пречистват помещението.

Continue Reading

Previous: Дадох на просеща баба 20 лв и я последвах скришом. Бях удивена от това, което видях
Next: Гъби с лук и чесън – топ-вкусотия за 5 минути! И мръвката бледнее пред тази рецепта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.