Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поставете гъба в отделението за перилния препарат и добавете една съставка: Резултатът е поразителен
  • Новини

Поставете гъба в отделението за перилния препарат и добавете една съставка: Резултатът е поразителен

Иван Димитров Пешев юли 1, 2023
ggqubqbsskqrrs.png

Отделението за перилен препарат е важна част от пералнята, хигиената му обаче е също толкова важна.

Много често се натрупват утайки не само в барабана, но и в това отделение при използване на пералнята, което може да причини неприятна миризма. Научете как да почистите чекмеджето за перилен препарат на вашата перална машина.

В този елемент на пералнята могат да се натрупат мухъл и бактерии, които причиняват неприятна миризма. Ето защо е много важно тази секция да се почиства редовно, тъй като това ще поддържа пералната машина в добро състояние и прането ще бъде много по-чисто.

 

Как да почистите отделението за перилен препарат?

Добър начин за почистване на въпросното отделение е с лимон, който е чудесен за дезинфекция и премахване на мръсотия от всички повърхности. Благодарение на киселината, съдържаща се в лимона, той може:

  • да разтвори добре детергенти като течност за пране и прах;
  • да ви отърве от бактерии и мухъл;
  • да неутрализира неприятните миризми;
  • да придаде допълнителен блясък на тъканите;
  • да помогне за естествено и безвредно почистване.

За да почистите чекмеджето за перилен препарат, освен лимон, ще трябва да използвате гъба или четка за зъби, чиста кърпа и гореща вода. Първо, ако е възможно, извадете чекмеджето от пералнята и разрежете лимона на две.

 

Можете също така да го изцедите, тъй като сокът е основната съставка. Сега трябва да натъркате зацапаните части с половинките лимон, защото лимонът има свойства да премахва петна. След това е необходимо да почистите с четка труднодостъпните ъгли на чекмеджето.

След като вътрешността е чиста, трябва да се измие обилно с топла вода, за да не попадне останалият сок в прането. Накрая чекмеджето трябва да се изсуши и избърше с кърпа.

Други начини за почистване на отделението за перилен препарат

Второ ефективно „лекарство“ е оцетът, който може да се добави към лимоновия сок или да се използва самостоятелно.

Този препарат ще премахне варовика и ще дезинфекцира отделението и ще ви помогне да се отървете от неприятните миризми.

Просто поставете кухненска гъба във въпросното отделение и я напоете добре с оцет. След няколко минути няма да има следа от мухъл и мръсотия!

Добра идея е от време на време да пускате празна пералня, т.е. да зададете стандартния цикъл на пране и да добавите оцет или вода за уста към барабана и чекмеджетата, за да почистите и вътрешността на пералнята.

Содата за хляб също ще даде страхотни резултати, ако я добавяте към праха за пране при всяко пране.

Continue Reading

Previous: Ето какво слагам на доматите всяка година и никога не съжалявам: Винаги дава резултат
Next: Мартин излезе от кома след 12 години и разказа какво е виждал и чувствал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.