Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Потвърдена присъда: Полицай ще лежи в затвора до края на дните си!
  • Новини

Потвърдена присъда: Полицай ще лежи в затвора до края на дните си!

Иван Димитров Пешев юни 21, 2022
prsiruscnhange.jpeg

Апелативен съд – Пловдив потвърди със свое решение доживотната присъда на полицая Венцислав Караджов, постановена от Пловдивския окръжен съд. Той е признат за виновен за това, че на 15.05.2016 г. в град Пловдив умишлено е умъртвил повече от едно лице – майка си и баща си, като убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и с користна цел.

Апелативният съд измени присъдата в частта й относно приложението на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК като приспада от наложеното на подсъдимия Венцислав Караджов наказание доживотен затвор времето, през което същият е бил задържан на 17.05.2016 г. за срок от 24 часа по Закона за МВР и от 04.06.2016 г. – с мярка за неотклонение „задържане под стража“, до влизане на присъдата в сила.

Делото се разгледа за втори път от Пловдивския апелативен съд след като по жалба на подсъдимия Венцислав Караджов и неговите защитници Върховният касационен съд отмени изцяло решението на Пловдивския апелативен съд и върна делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Апелативен съд – Пловдив потвърди със свое решение доживотната присъда на полицая Венцислав Караджов, постановена от Пловдивския окръжен съд. Той е признат за виновен за това, че на 15.05.2016 г. в град Пловдив умишлено е умъртвил повече от едно лице – майка си и баща си, като убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и с користна цел.

Апелативният съд измени присъдата в частта й относно приложението на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК като приспада от наложеното на подсъдимия Венцислав Караджов наказание доживотен затвор времето, през което същият е бил задържан на 17.05.2016 г. за срок от 24 часа по Закона за МВР и от 04.06.2016 г. – с мярка за неотклонение „задържане под стража“, до влизане на присъдата в сила.

Делото се разгледа за втори път от Пловдивския апелативен съд след като по жалба на подсъдимия Венцислав Караджов и неговите защитници Върховният касационен съд отмени изцяло решението на Пловдивския апелативен съд и върна делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Решението на Апелативния съд не е окончателно.

То подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд. Решението на Апелативния съд не е окончателно. То подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.


Източник: plovdiv24

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На живо от Козловец, случи се нещо ужасяващо, мощен трясък! Войници изскачат от камиона, ето какво се случи
Next: Бомба от последните минути: Асен Василев става премиер на България?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.