Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Потвърдено! Ето кой е мъжът, прегазил безцеремонно и убил двамата бургаски полицаи с автобус
  • Новини

Потвърдено! Ето кой е мъжът, прегазил безцеремонно и убил двамата бургаски полицаи с автобус

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
bejbjabnaneca.jpeg

Бежанецът от Сирия, за когото се счита, че е шофирал натъпкания с мигранти бус, прегазил и убил двама полицаи в Бургас, бе арестуван по обед днес в Първомай.

От полицията още не са обявили официално името на избягалия веднага след удара в патрулния автомобил на Йордан Илиев и Атанас Градев, но е известно, че той е бил със статут на хуманитарен бежанец. Неясно остава как е стигнал до Първомай за толкова кратко време.

Другият каналджия – съучастник на този от снимката, бе арестуван много кратко след убийството. На двамата предстои да им бъдат повдигнати обвинения и по всичко към този момент личи, че ще бъде използвана цялата строгост на закона.

В хода на продължаващото дори сега разследване е установено още, че 47-те бежанци, натоварени в автобуса, са пресекли краницата ни в района на Малко Търново. От там са стигнали до местността Пейково, която се намира в землището на с. Стоилово и са се качили на автобуса.

Не изпускай тези оферти:

Загинаха двама от най-смелите полицаи на ОДМВР-Бургас. Младши инспектор – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ-Бургас Йордан Илиев, заедно с колегата си старши полицай Атанас Градев – това са двете имена на униформените, които изпълняваха до последен дъх дълга си към пагона.

Двамата бяха изключителни полицаи и искаха да израснат в системата на МВР. След два месеца Йордан Илиев е щял да премине на по-висока длъжност в отдел „Криминална полиция“ заради доказани качества, само за последните три месеца е награждаван три пъти за проявен героизъм. Тази нощ той изобщо не е трябвало да бъде на работа, поел е извънредно дежурство в друго отделение, в което не са достигали патрулните полицаи.

Тази сутрин около 5,30 часа те са искали да помогнат на колегите си и се включват в преследването на автобус с мигранти в района на кръговото кръстовище „Трапезица” в опит да пресекат пътя му, но той буквално връхлита върху колата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България потъна в траур! Почина момичето, което обедини цялата страна, Ники Кънчев е неутешим
Next: Нова тв излъчи кадри от момента на сблъсъка в Бургас, страшно е

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.