Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Потресаващо! Има програма на правителството, в което се предвиждат по 40 лева на ден за украинските бежанци
  • Новини

Потресаващо! Има програма на правителството, в което се предвиждат по 40 лева на ден за украинските бежанци

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
kiralrlalra.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бежанската тема винаги е щекотлива. Още повече в България, в която стандартът на живот се родее с този на близката до сърцето на Кирил Петков Руанда. Българските пенсионери мизерстват с по около 400 лева пенсия, работещите се чудят откъде да вземат заеми, за да си платят сметките. На държавата й се досвидяха пари за безплатни зъбни протези и повече пари за образование и култура, но когато от Козяк им наредиха, веднага намериха пари за украинските бежанци.

Има програма на правителството, в което се предвиждат по 40 лева на ДЕН за украинските бежанци.

Това са по 1200 лева на месец. Които са мечта за много български пенсионери, работили и плащали данъци тук – за да могат Кирчо и компания да раздават тези пари за нуждите на американските интереси.

Разбира се, че на бежанците трябва да се помогне. Но с разум и мисъл първо за България, а не за американските интереси. Например кой и как проследява дали в България не влизат хора, участвали в „Азов“ и горили живи българи в Донецк? Или участващи в неонацистките организации там? Или такива, които са трафиканти или какво ли още не, знаем доколко Зеленски изтърва положението в държавата си. Как може да се гарантира, че тези хора, които идват тук, не са нацисти?

Другото, което трябва да се разбере от правителството на Кирил Петков е: ПЪРВАТА ГРИЖА ТРЯБВА ДА Е ЗА СОБСТВЕНИЯ ТИ НАРОД! Не може в държава, в която хората мизерстват, да се отделят толкова пари за чужди. Не може! Още повече на фона на очертаващата се сериозна криза.

Нали ЕС налага санкции на Русия? Нали САЩ бяха причината за тази война между Украйна и Русия? Нали Германия и Франция се правят на големи хуманисти. Защо не отпуснат помощи за бежанците? Защото на практика САЩ предизвика войната с малоумните си действия близо до границата на Русия. Сега те да помагат, а не бедните и мизерстващи българи!
Киро си подритва стола и изобщо политическото бъдеще. Вчера се видя каква подкрепа има. И на обяд на Шипка и вечерта в София. Този е политически пътник. Въпросът е кого още ще завлече със себе си и какви вреди ще нанесе на държавата ни!

Призовавам Проектът на Посолството да вземат пари от господарите си за бежанците от Украйна, а не от бедните българи! Или поне да осигурят на всеки пенсионер в България стандартът на живот на един бежанец!

Елена Гунчева

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Слава Севрюкова: Иде гибелна война! Българите да се приберат в родината до 2025 г.
Next: Икономически крах. Курсът не Еврото се срина до рекордно ниски стойности

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.