Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почернена майка от Пазарджик разплака приятелите и близките на убития й син
  • Новини

Почернена майка от Пазарджик разплака приятелите и близките на убития й син

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
vdpfsvodsobfgbfgb.png

Изповедта на една почернена майка разплака приятелите и близките на убития й син.

Жестокото убийство бе извършено на 29 септември 2023 година привечер в Пазарджик, пред дома на момиче, приятелка на Ангел. Ангел Здравков бе наръган от 18-годишния Никола, а като мотив разследващите още в началото предполагаха ревност, тъй като по време на трагичния инцидент Ангел е изпращал своя приятелка, с която обвиняемия Никола Райчев имал по-рано взаимоотношения.

„Точно преди 22 години на днешната дата 07.03, в същото дъждовно и студено време, се роди едно русо сладко бебе. Първата рожба за мама и тате, първото внуче за бабите и дядовците, първият племенник за вуйчо и чичо, първото бебе за два рода. Щастие, щастие и само щастие.

Скъпо мое детенце, днес трябваше да празнуваме твоя 22 рожден ден. Трябваше пак всички да сме щастливи, трябваше да видя най- прекрасната усмивка с най-прекрасните трапчинки и с най-заразната смеховка. Но уви, един убиец реши друго, преобърна и задраска мечтите и живота на всички. Мило мое детенце, само ако знаеш, колко много ми липсваш. Всичко бих дала да те видя само за миг, да те прегърна само за миг, да те усетя само за миг. Единственото, което ми остава, е да се надявам, че където и да си, сега си добре. Дано пак да си щастлив, дано пак да си усмихнат и да радваш всички които са около теб. Честит звезден рожден ден, скъпо мое детенце! Така ще те запомня, усмихнат и прекрасен!“, изповяда душата си във „Фейсбук“ майката Михаела Здравкова.

По-малката сестра на Ангел, Данислава Здравкова, също отбеляза звездният рожден ден на убития си брат в групата „Справедливост за Ангел“:

„Един от най-любимите ми дни настъпи! За жалост вече е черен за мен! Честит рожден ден, Бате!

Вече не мога да ти пожелая да си жив и здрав, не мога да ти пожелая да изживееш живота си с лекота! Сега, се налага да се надявам да си на по-добро място, усмивката и смехът ти да са същите! Няма ден, в който да не мисля за теб и за прекрасните ни моменти заедно! Да те загубя, бе най-голямата ми болка! Вече не ми остава нищо, освен да чакам някой ден отново да мога да те прегърна!

Скъпи Бате, ти беше един от малкото хора, на които гледах като на пример за подражание! Ти беше твърде млад, твърде мил и прекалено добър, за да ни напуснеш толкова рано! Нека бъдеш в безопасност на небето! В моите молитви и пожелания си жив,така че почивай в мир!

Обичам те безусловно!“, написа Данислава.

В края на миналата година семействата и приятелите на убития хладнокръвно от друг младеж 21-годишен Ангел Здравков от Пазарджик и на жестоко убития пак от свои връстници 24-годишен Димитър Малинов от село Цалапица затвориха заедно пътя Пазарджик-Пловдив в пореден опит за търсене на справедливи за тях присъди за убийците на отишлите си без време младежи. Към протеста се включиха и близки на загинали в катастрофи млади хора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце!
Next: Жестоко убийство на известен фотограф потресе България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.