Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почернена майка от Пазарджик разплака приятелите и близките на убития й син
  • Новини

Почернена майка от Пазарджик разплака приятелите и близките на убития й син

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
vdpfsvodsobfgbfgb.png

Изповедта на една почернена майка разплака приятелите и близките на убития й син.

Жестокото убийство бе извършено на 29 септември 2023 година привечер в Пазарджик, пред дома на момиче, приятелка на Ангел. Ангел Здравков бе наръган от 18-годишния Никола, а като мотив разследващите още в началото предполагаха ревност, тъй като по време на трагичния инцидент Ангел е изпращал своя приятелка, с която обвиняемия Никола Райчев имал по-рано взаимоотношения.

„Точно преди 22 години на днешната дата 07.03, в същото дъждовно и студено време, се роди едно русо сладко бебе. Първата рожба за мама и тате, първото внуче за бабите и дядовците, първият племенник за вуйчо и чичо, първото бебе за два рода. Щастие, щастие и само щастие.

Скъпо мое детенце, днес трябваше да празнуваме твоя 22 рожден ден. Трябваше пак всички да сме щастливи, трябваше да видя най- прекрасната усмивка с най-прекрасните трапчинки и с най-заразната смеховка. Но уви, един убиец реши друго, преобърна и задраска мечтите и живота на всички. Мило мое детенце, само ако знаеш, колко много ми липсваш. Всичко бих дала да те видя само за миг, да те прегърна само за миг, да те усетя само за миг. Единственото, което ми остава, е да се надявам, че където и да си, сега си добре. Дано пак да си щастлив, дано пак да си усмихнат и да радваш всички които са около теб. Честит звезден рожден ден, скъпо мое детенце! Така ще те запомня, усмихнат и прекрасен!“, изповяда душата си във „Фейсбук“ майката Михаела Здравкова.

По-малката сестра на Ангел, Данислава Здравкова, също отбеляза звездният рожден ден на убития си брат в групата „Справедливост за Ангел“:

„Един от най-любимите ми дни настъпи! За жалост вече е черен за мен! Честит рожден ден, Бате!

Вече не мога да ти пожелая да си жив и здрав, не мога да ти пожелая да изживееш живота си с лекота! Сега, се налага да се надявам да си на по-добро място, усмивката и смехът ти да са същите! Няма ден, в който да не мисля за теб и за прекрасните ни моменти заедно! Да те загубя, бе най-голямата ми болка! Вече не ми остава нищо, освен да чакам някой ден отново да мога да те прегърна!

Скъпи Бате, ти беше един от малкото хора, на които гледах като на пример за подражание! Ти беше твърде млад, твърде мил и прекалено добър, за да ни напуснеш толкова рано! Нека бъдеш в безопасност на небето! В моите молитви и пожелания си жив,така че почивай в мир!

Обичам те безусловно!“, написа Данислава.

В края на миналата година семействата и приятелите на убития хладнокръвно от друг младеж 21-годишен Ангел Здравков от Пазарджик и на жестоко убития пак от свои връстници 24-годишен Димитър Малинов от село Цалапица затвориха заедно пътя Пазарджик-Пловдив в пореден опит за търсене на справедливи за тях присъди за убийците на отишлите си без време младежи. Към протеста се включиха и близки на загинали в катастрофи млади хора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце!
Next: Жестоко убийство на известен фотограф потресе България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.