Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почивайки на морето, момичето намира златен пръстен в пясъка. Вижте какво става после
  • Новини

Почивайки на морето, момичето намира златен пръстен в пясъка. Вижте какво става после

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
gjghjghfghfrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Две приятелки, красиви момичета, отиват до морето, преди да резервират стая в малък хотел.

Тя не е мръсна, напротив много уютна в близост до морето само на един хвърлей , тихо – и спокойно място, какво още е необходимо за две студентки?

Последната вечер отиват да плуват за последен път. Едното момиче вече излиза от водата и приятелката й продължава да плува. Чакала, чакала и забелязала, че в пясъка има нещо блестящо.

Изчакала, докато приятелката й излезе от водата и й показва какво е намерила.

Решили като се приберат в къщи да намерят собственика по интернет. В 6 сутринта се качват на влака. Във вагонът те разговарят с жена на възраст около 50 години.

Оказва се, че и тя е била на почивка на морето. Синът й платил тези 2 седмици отдих, но си тя загубила годежния пръстен – същия, който й дал починалият й съпруг преди 3 години.

Тя го изгубила … И започнала да описва точно пръстена, който момичетата намерили.

Жената казала, че пръстена е нещо важно за нея.

Имаше дори гравирано името на съпруга й Макар. И той имал пръстен с нейното име..

Сега тя го съхранявала в кутия в дома й. Преди смъртта му той й го дал. Всичко това жената разказвала толкова емоционално, че дори започнала да плаче.

Момичетата изпитали съжаление към нея, и й дали пръстена, като го сложили на масата пред жената. Тя била в шок, а след това започнала да плаче, вече от щастие.

Когато пристигнали, си разменили телефоните, жената ги поканила да й гостуват и те обещават. Три дни при момичетата идва синът на жената, млад и красив мъж, да им благодари от името на майка му. С него те отиват в бижутерски магазин и той им подарява по един пръстен за спомен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рак покосява звездите на БНТ
Next: Българският спорт плаче! Почина внезапно голям наш шампион

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.