Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина Айрийн Кара, изпяла Флашденс
  • Новини

Почина Айрийн Кара, изпяла Флашденс

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
airasiriasrnasnras.jpg

Кадър Ютуб

Айрийн Кара, прочула се с песните към филмите Fame и особено с Flashdance, почина на 63 години, съобщи нейната говорителка. Композитор, музикант и изпълнител, тя си е отишла в дома си във Флорида, като причината за смъртта ѝ не се посочва, предаде Дневник.

„Това е абсолютно най-лошата част от това да представляваш някого. Не вярвам, че пиша това, още по-малко да го съобщавам като новина. Моля, споделете мислите и спомените си за Айрийн. Ще прочета всяка една от тях и знам, че тя ще се усмихва от Рая. Тя обожаваше феновете си“, написа Джудит Мууз.

Като дете Кара учи музика, танци и актьорско майсторство и има участие на театралната сцена и в телевизията, включително в шоуто на Джони Карсън през 70-те години.

Не изпускай тези оферти:

Славата ѝ буквално избухва през 1980 г. с екранизацията на Fame („Слава“), в който първоначално е избрана да участва като танцьорка, но ѝ дават да играе ученичката в арт колеж Коко Ернандес – роля, написана специално за нея. Кара пее и титулната песен за филма, вдъхновил много млади хора да се занимават с танци, хореография и сценични изкуства.

За едноименната песен тя получава две награди „Грами“ – за най-добър нов творец и за най-добър женски поп вокал.

Във филма тя изпълнява и баладата Out Here on My Own и двете песни имат ключова роля за превръщането на албума с музиката към филма в няколко пъти платинен.

Номинирана е за Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл, а списание „Билборд“ я определя за „най-добрият нов соло изпълнител“.

На следващата година двете песни са номинирани за награда оскар, като за пръв път в историята на най-почутите американски кино награди се отдава такава чест на един филм. Също за пръв път и двете песни се изпълняват от една певица. Айрийн Кара получава и шанса за пее на гала вечерта.

Оскарът идва през 1983 г., когато е отличена за най-добре песен за Flashdance от едноименния филм. Тя участва в написването на текста заедно с Кийт Форси, а песента е композирана от Джорджо Мородер, който тогава работи с диско звездата Дона Самър. За пръв път жена от смесен брак между баща от латиноамерикански произход (емигрант от Куба) и чернокожа) печели оскар извън категориите за актьори.

Следват „Грами“ за най-добро изпълнение на поп вокал от певица, Златен глобус за най-добра оригинална песен и Американска музикална награда за най-добра R&B музикант.

Тя продължи да композира и пее дълги години и имаше турнета с групата си, но кариерата ѝ се сблъска бързо с проблеми още в средата на 80-те години.

Като основна причина се посочва съдебният ѝ иск от 1985 г. за 10 милиона долара срещу звукозаписната компания Network Records, издаваща музиката ѝ, и мениджъра ѝ от Al Coury. Тя ги обвини, че не ѝ плащат полагащите се хонорари, но делото се проточи години наред, разходите се трупаха и се смята, че спечелените в крайна сметка 1.5 млн. долара са по-малко от похарченото за адвокати.

Съдебната сага не само доведе почти до спиране на творческата ѝ работа, но и накърни репутацията ѝ в музикалния бизнес, в който започнаха да я избягват, нямаше и добри покани за актьорско участие във филми, въпреки наградите ѝ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьорът от ТАКСИ се оказа истински ЗЛОДЕЙ в живота, престъпленията му надхвърлят десет
Next: Днес е свят ден-почитаме Детепазителя! 13 чудни имена черпят днес, а жените спазват строги забрани

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.