Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина дъщерята на композитора легенда Йосиф Цанков
  • Новини

Почина дъщерята на композитора легенда Йосиф Цанков

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
sdfvdfsbgfjgfjghjghj.png

Почина дъщерята на легендарния композитор и създател на шлагерната и поп музика в България Йосиф Цанков – Анастасия. Тъжната новина съобщи синът й – тромбонистът Велислав Стоянов. 83-годишната дама си е отишла преди три дни.

Анастасия Цанкова е родена през 1941 г. в София. Тя е рентгенов лаборант, работи и след пенсия.

Нейният баща е автор на над 500 музикални произведения – оперети, инструментална и танцова музика, филмова и театрална музика, стари градски песни, както на популярни естрадни песни като: „Приказка“, „Лунни лъчи“, „Песен моя, обич моя“, „Събота вечер“, „Пролет моя“, „Пеят сто китари“, „Целуни ме“, „Птици мои“, „Облаци“, „Море на младостта“, „Песен за София“ и други.

 

Йосиф Цанков-Йожи е бащата на българската естрада

Като ученичка Анастасия взима уроци по пиано, но по желание на майка си Таня Калфова става рентгенов лаборант.

„Баща ми Йосиф Цанков е изключителен мелодик и майстор на българското танго. Такива танга, каквито написа, няма досега. Веднъж в разговор големият композитор и много добър приятел Тончо Русев каза: „Сийче, представяш ли си, ако Йожи не беше роден в България?” Прав е, но татко не признаваше друга страна. А е имало реална възможност. През 1945 г. външният министър на България му предложил да стане културно аташе в Швейцария. Татко отказал: „Не, много благодаря. Славеят пее само в гнездото си“, разказа пред медиите приживе Анастасия Цанкова.

 

Анастасия Цанкова и синът й – тромбонистът Велислав Стоянов

„Обичаше живота, хубавите жени го вълнуваха. Затова написа песента „Страстно обичам жените”. Писал е музика за Надя Ножарова и други известни тогава изпълнителки. Обичаше да помага на свои приятели – когато са болни, не им достигат пари за апартамент, телевизор“, сподели дъщерята на композитора, известен Йожи.

Цанков е автор на световноизвестния шлагер „Керванът”, написан в средата на 30-те години на ХХ век. Това е ориенталско танго, изпято от Екатерина Ванкова. През 1937 г. англичани я чуват по радиото и пожелават да се запише в Холивуд на винилова плоча. Именно от Холивуд тръгва световната й слава, а Йосиф Цанков е на 26 г.

През Втората световна война американските и английските войници, които се сражават в Сахара срещу войските на Ромел, искат всяка сутрин в 9.30 да бъдат поздравявани с „Керванът” на Джоузеф Цанкоу, който звучал по Радио Лондон, сега BBC. До днес не е ясно как „Керванът” напуска България, за авторски права изобщо не може да става и дума. Тази песен прави Йосиф Цанков толкова популярен в чужбина, че го запяват певци като Жозефин Бекер, Клаудио Вила, Артуро Теста, Йосиф Кобзон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната падна! Ето я заплатата, която ще прибират всеки месец Атанасова и Белазелков
Next: Важно за всички работещи, този легендарен документ отива в историята

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.