Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина един от най-големите български бизнесмени корабният магнат Георги Бонин
  • Новини

Почина един от най-големите български бизнесмени корабният магнат Георги Бонин

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
gewgewgewgegegdd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина един от знаковите варненски бизнесмени Георги Бонин – основател и председател на борда на директорите на Бон Марин.

Той е починал след тежко боледуване на 22 юли.

Георги Бонин е роден през 1949 г. в гр. Пловдив. Завършва Френската Езикова гимназия в гр. Варна, а след това ВВМУ Варна, като придобива степен инженер корабоводител. Бонин е работил 17 години в Параходство Български Морски Флот, включително и 4 години като представител в Италия. След това през 1990 г. той основава Бон Марин АД.

Бонин е номиниран 2 пъти за престижния приз „Мистър Икономика”, съответно 2005 г. в категорията „Принос в развитието на българската индустрия” и 2006 г. „За цялостен принос в развитието на националната икономика”.

През 2011 г. на г-н Бонин е присъден диплом „Свети Никола“ от Българска морска камара за личен принос в развитието на Българското морско стопанство.

Ето какво съобщават от компанията пред maritime.bg

Георги Бонин основава „Бон Марин” като компания за корабно агентиране и брокeраж през 1990 г. Година по-късно започва чартиране на плавателни съдове и транспортиране на големи количества зърно. През 1993 компанията печели дългосрочни проекти с Texaco, British Gas, Union Pacific, Diamond Offshore и има най-голям дял в логистиката на проучванията и добива на нефт и газ в българския черноморски шелф. От 1996 г. компанията включва в дейността си линейно и контейнерно агентиране и става ексклузивен агент на “Евъргрийн Марийн Корпорейшън”. В следващите две години е открит отдел за Корабен мениджмънт и чартиране, като започва с управление на два кораба – 3 хил и 5 хил. тона.

 

Компанията има отдели за корабно управление като дъщерно дружество с името „БМ Чарт“, а с линейно плаване се занимава друго дъщерно дружество – „Бон Марин Агенция“. През 2004 г. са създадени още три дружества от групата – „Бон Марин Лоджистикс” , „Бон Марин Трейд” и „Норд Марин” в Констанца, Румъния. Групата става първият концесионер на пристанище в България, след като спечелва търг за „Леспорт“ край Варна, а нейни дружества са назначени за агент на най-голямата японска контейнерна линия „К” Лайн“ за България. Сред клиентите на групата са „Тракия Глас България“, „Алкомед „ и „Хидро Алуминиум“ – Норвегия, „Солвей – България“, „Асарел Медет” и „Алстом Пауер“ – Швейцария.

В консорциум с германската компания „Фрапорт” „Бон Марин” спечели търга за концесионирането на летищата във Варна и Бургас.

От 2006 г. „Бон Марин Лоджистикс” поема извършването на пълно логистично обслужване в проектите за офшорни сондажи на „Мелроуз Рисорсиз” и в офшорните сеизмични проекти на ОМВ – Австрия.

Дружеството участва в задграничен проект на „Мелроуз Рисорсиз“ за изграждането на предприятие за добив на газ в Мансура, Египет, и в сондажните проучвания на „Дайрект петролеум“ – САЩ и британската компания „JKX“.

„Бон Марин Агенция” е назначена за агент на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за транспортирането на отработено ядрено гориво, а през 2008 г. „Бон Марин Лоджистикс” подписа договор с „Атомстройекспорт” за транспортно и спедиторско обслужване при изграждането на атомна централа в Белене.

Георги Бонин беше достоен човек със забележителни качества, пример за ръководител и лидер, коментират от компанията.

Визията и ценностите, които той заложи при създаването на Бон Марин, са били винаги в основата на успеха на компанията.

Поклон пред светлата му памет, съобщават от компанията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: През ден изливам бутилка бира върху косата си и трябва да ви кажа, че ефектът е Уау
Next: Сърцето ми се къса! Дъщеря ми дойде с куфар в ръка, пеленаче в количка и 3-годишна дъщеря – като пребита е, само плаче и гледа в земята

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.