Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина един от най-големите български бизнесмени корабният магнат Георги Бонин
  • Новини

Почина един от най-големите български бизнесмени корабният магнат Георги Бонин

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
gewgewgewgegegdd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина един от знаковите варненски бизнесмени Георги Бонин – основател и председател на борда на директорите на Бон Марин.

Той е починал след тежко боледуване на 22 юли.

Георги Бонин е роден през 1949 г. в гр. Пловдив. Завършва Френската Езикова гимназия в гр. Варна, а след това ВВМУ Варна, като придобива степен инженер корабоводител. Бонин е работил 17 години в Параходство Български Морски Флот, включително и 4 години като представител в Италия. След това през 1990 г. той основава Бон Марин АД.

Бонин е номиниран 2 пъти за престижния приз „Мистър Икономика”, съответно 2005 г. в категорията „Принос в развитието на българската индустрия” и 2006 г. „За цялостен принос в развитието на националната икономика”.

През 2011 г. на г-н Бонин е присъден диплом „Свети Никола“ от Българска морска камара за личен принос в развитието на Българското морско стопанство.

Ето какво съобщават от компанията пред maritime.bg

Георги Бонин основава „Бон Марин” като компания за корабно агентиране и брокeраж през 1990 г. Година по-късно започва чартиране на плавателни съдове и транспортиране на големи количества зърно. През 1993 компанията печели дългосрочни проекти с Texaco, British Gas, Union Pacific, Diamond Offshore и има най-голям дял в логистиката на проучванията и добива на нефт и газ в българския черноморски шелф. От 1996 г. компанията включва в дейността си линейно и контейнерно агентиране и става ексклузивен агент на “Евъргрийн Марийн Корпорейшън”. В следващите две години е открит отдел за Корабен мениджмънт и чартиране, като започва с управление на два кораба – 3 хил и 5 хил. тона.

 

Компанията има отдели за корабно управление като дъщерно дружество с името „БМ Чарт“, а с линейно плаване се занимава друго дъщерно дружество – „Бон Марин Агенция“. През 2004 г. са създадени още три дружества от групата – „Бон Марин Лоджистикс” , „Бон Марин Трейд” и „Норд Марин” в Констанца, Румъния. Групата става първият концесионер на пристанище в България, след като спечелва търг за „Леспорт“ край Варна, а нейни дружества са назначени за агент на най-голямата японска контейнерна линия „К” Лайн“ за България. Сред клиентите на групата са „Тракия Глас България“, „Алкомед „ и „Хидро Алуминиум“ – Норвегия, „Солвей – България“, „Асарел Медет” и „Алстом Пауер“ – Швейцария.

В консорциум с германската компания „Фрапорт” „Бон Марин” спечели търга за концесионирането на летищата във Варна и Бургас.

От 2006 г. „Бон Марин Лоджистикс” поема извършването на пълно логистично обслужване в проектите за офшорни сондажи на „Мелроуз Рисорсиз” и в офшорните сеизмични проекти на ОМВ – Австрия.

Дружеството участва в задграничен проект на „Мелроуз Рисорсиз“ за изграждането на предприятие за добив на газ в Мансура, Египет, и в сондажните проучвания на „Дайрект петролеум“ – САЩ и британската компания „JKX“.

„Бон Марин Агенция” е назначена за агент на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за транспортирането на отработено ядрено гориво, а през 2008 г. „Бон Марин Лоджистикс” подписа договор с „Атомстройекспорт” за транспортно и спедиторско обслужване при изграждането на атомна централа в Белене.

Георги Бонин беше достоен човек със забележителни качества, пример за ръководител и лидер, коментират от компанията.

Визията и ценностите, които той заложи при създаването на Бон Марин, са били винаги в основата на успеха на компанията.

Поклон пред светлата му памет, съобщават от компанията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: През ден изливам бутилка бира върху косата си и трябва да ви кажа, че ефектът е Уау
Next: Сърцето ми се къса! Дъщеря ми дойде с куфар в ръка, пеленаче в количка и 3-годишна дъщеря – като пребита е, само плаче и гледа в земята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.