Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина един от най-обичаните български писатели, светла да е паметта му
  • Новини

Почина един от най-обичаните български писатели, светла да е паметта му

Иван Димитров Пешев юни 27, 2023
ttttttteewrewrwer.png

На 24 юни почина писателят хуморист и автор на двадесет и осем самостоятелни книги Георги Бербенков.

Отиде си писателят, творец, добър и весел човек, който винаги имаше хубава дума за всеки и приемаше всяка трудност с усмивка, споделят близките му.

В профила му във фейсбук те написаха: „Тази страница и ежедневната му комуникация с много от вас му донесоха много радост, сила и подкрепа. Възможността да се свързва с хора от цял свят, да инициира и подклажда творческото дело, да вдъхва увереност на прохождащи писатели и да споделя доброто – това за него бяха ежедневни ритуали.

Признателни сме и на всички автори, художници и спомагатели, които се включваха в един от големите му трудове – събирането, редакцията и издаването на 14-те тома с афоризми “Законите на Мърфи в ефир”.

За него това значеше много.

Георги Бербенков e роден на 17 май 1941 г. в град Добрич, където живее до края на средното си образование. Висшето си завършва във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна и няколко години служи във Военноморския флот. Работил е като старши редактор в Държавно военно издателство – София. След пенсионирането си Бербенков издава хумористичния вестник „Маскарад“. През останалата част от живота си се занимава активно с издателска и редакторска дейност. Почива на 24 юни 2023 г.

Има издадени двадесет и осем самостоятелни книги и участва в няколко сборника, сред които и тринадесетте тома на „Законите на Мърфи в ефир“.

Предимно пише афоризми, епиграми и анекдоти, но нерядко публикува фейлетони и разкази. Автор е на книги с афоризми, епиграми, анекдоти, фейлетони и разкази, първите от които са илюстрирани от българския график и карикатурист Борис Димовски. Превеждан е на английски, полски, македонски, руски, сръбски и украински.

Негови произведения често се публикуват в местния и централния печат, в периодични издания и литературни сборници, излъчвани са по Радио Варна и БНР, както и по БНТ. Седмичникът „България“ от Чикаго (вестникът на българите в САЩ) пет години отделя 61-вата си страница за афоризмите на Бербенков, и го включва в редколегията си.

Бербенков бе част и от екипа на варненския вестник „Черно море“, където той публикуваше своите афоризми.
Книгата му с афоризми „Остроумия“ е пусната в САЩ като електронна и се разпространява в 50 държави.

Георги Бербенков в навечерието на 2013 г. стана носител на престижната награда „МАСКА’Р“ – на българската общност в Лос Анджелис за принос към запазването, съхраняването и разпространението на българското културно наследство и обявен за почетен член на общността.

Възпоменателният ритуал ще се състои във вторник, 27.06.2023 г. от 10:00 часа в Централен гробищен парк – Варна, зала “Дом на покойника”.
Светла да е паметта му!

Continue Reading

Previous: Чудото се случи: Появи се чисто ново българско село близо до голям град
Next: Огромна мистериозна дупка в земята удиви хората по цял свят

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.