Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Почина Жан-Мари Льо Пен
  • Без категория

Почина Жан-Мари Льо Пен

Иван Димитров Пешев януари 7, 2025
Screenshot_17

Почина иконата на френската крайна десница Жан-Мари Льо Пен.

Служи във френския чуждестранен легион. Като офицер в първи въздушно-десантен батальон на Чуждестранния легион участва в Индокитай, Суецката операция през 1956 г. и в сраженията в Алжир през 1957. Кавалер на Ордена на Военния кръст. Завършва право и политически науки в Парижкия университет – право в 1954 г. и политология в 1971 г.

През 1972 г. основава партията Национален фронт и на няколко пъти участва в президентската кампания, като най-големия си успех регистрира през 2002 г., когато отива на балотаж срещу държавния глава Жак Ширак.

Жан-Мари Льо Пен е депутат в Европарламента. Женен, с три дъщери.

Политическите му опоненти го определят като крайно десен, а той по-скоро се самоопределя като автентично десен. В началото на 2011 г. Жан-Мари Льо Пен предава властта си в партията на дъщеря си Марин Льо Пен.

През 2015 г. е изключен от партията поради коментарите му, защитаващи нацисткия режим във Франция и изказването му, че Холокостът е просто „детайл от историята“

Жан-Мари льо Пен използва недоволството на гласоподавателите от имиграцията и сигурността на работните места и донякъде предвещаваше възхода на Доналд Тръмп в Белия дом, отбелязва Асошиейтед прес.

По един или друг начин Льо Пен прекарва живота си в борба – като войник в колониалните войни на Франция, като основател на крайнодясната партия „Национален фронт“, за която участва в пет президентски избора, или в разправии с дъщерите си и бившата си съпруга, често водени публично и яростно.

Непримирим националист, той беше бич за Европейския съюз, който според него е наднационален проект, узурпиращ правомощията на националните държави, и предизвикваше недоволство, заради което Великобритания гласува за излизане от ЕС, припомня АП.

Политическите му опоненти го определят като крайно десен, но той самият се определя като автентично десен.

В началото на 2011 г. Жан-Мари льо Пен предава властта си в партията на дъщеря си – Марин льо Пен. През 2015 г. той е изключен от партията заради коментари, защитаващи нацисткия режим във Франция и изказването, че Холокостът е просто „детайл от историята“.

Льо Пен е роден през 1928 г. Служи във френския чуждестранен легион. Като офицер в първи въздушно-десантен батальон на Чуждестранния легион участва в Индокитай, Суецката операция през 1956 г. и в сраженията в Алжир през 1957 г. Кавалер е на Ордена на Военния кръст. Завършва право през 1954 г. и политически науки в Парижкия университет през 1971 г.

Освен Марин льо Пен, той има още две дъщери.

Continue Reading

Previous: Редки снимки на единствената дъщеря на Виктор Николаев – знае 4 езика, а е само на 17!
Next: Дъщерята на Азис поразително много прилича на красивия си баща – вижте порасналата Рая

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.