Операторът в автор на единствения български филм, който 40 години проследява случващото се с група приятели
Днес е починал Иван Цонев, един от най-добрите оператори и режисьори в българското документално кино.
Роден е в град Гурково на 12 септември 1931 г. Завършил е Държавното полувисше училище за кинематография и фототехника в София (1954). Творческата си кариера започва в новосъздадения Младежки театър в средата на 1950-те години. Неговите портрети са шедьоври на фотографията.
В Студията за хроникални и документални филми заедно с Юлий Стоянов, Невена Тошева, Едуард Захариев и Оскар Кристанов създават модерна школа на съвременното българско документално кино.
Иван Цонев е сред най-значимите творци на българското операторско майсторство със свой оригинален авторски принос за развитието на българската документалистика, той превърна хроникьорството в изкуство с висока естетическа стойност.
Неговите 149 филма са носители на всички престижни награди в киноизкуството („Златна роза“ и „Златен ритон“, както и от кинофорумите в Москва, Лайпциг и Лил.).
Носител на Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – втора степен.
Едни от най-незабравимите му филм са „Дни“, 1964, (оп), „Толкова ли съм лош!+, 1965, (оп), „Сол“, 1965, (оп) две версии, спрени от тогавашната цензура и неизлъчени никога, „Другарска среща“, 1966, (оп), 30 май – 2 юни“, 1967, (оп), „Път през годините“, 1968, (оп), „Измерения+, 1968, (оп), „Небето на Велека“, (спрян/непускан по екраните в България) (игр) 1968, (оп), „Стомана“, 1970, (оп), „Откраднатият влак“, (игр) 1971, (оп), „Шешкинград“, 1974, (оп), „Захари Стоянов“, 1975, (оп), „За Ернрот – без пристрастия“, 1998, (оп), „Търновската конституция“, 1998, „Конституцията като история“, 1999, „Като на кино“, 2002, (оп), „Невероятният Каблешков“, 1999, (оп), „Другарски срещи“, 2004, (режисьор и оператор. Единственият филм заснет документално в продължение на 40 години с едни герои.
Иван Цонев и неговия кръг от приятели „кинаджии“, се открояваха с така наречените „тематични ядра“, които те болезнено много държаха да изкажат, да бъдат разбрани и възприети. Като например подходът в документалистиката, формулиран от М.Ром като „виждането на огромния свят през отделния човек“.
И как случайността е благосклонна само към предварително подготвения. Или методите на работа, които Дзига Вертов си е забранил: неправдата, за да се постигне правдата; правдоподобието вместо правдата и да залагаш на чуждата глупост заради собствените си шансове за успех.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: