Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина Илиян Илиев
  • Новини

Почина Илиян Илиев

Иван Димитров Пешев декември 3, 2022
iliqiasndnasndas.jpg

Прочутият треньор по вдигане на тежести Илиян Илиев внезапно почина. Наставникът на водещия клуб „Старт“ – Червен Бряг, си отиде на 57 годишна възраст.

Илиев е откривател и личен треньор на обещаващия ни талант Карлос Насар. Последният е актуален световен шампион за мъже, като в момента 18-годишният ни тежкоатлет е в последната фаза на подготовката си за шампионата в Богота, Колумбия (5-16 декември).

Илиев дълги години тренира и се състезава в Червен бряг – между 1978-а и 1984 година. След това защитава цветовете на Академик Сф.

След завършване на образованието си става треньор в СКВТ „Старт“, където през последните си години подготви редица деца и юноши от този край на България.

Не изпускай тези оферти:

Освен Насар, Илиев е личен наставник на юношеските ни национали Ангел Георгиев, Мартин Тошев, Захари Венков и много други.

За 2021 година Илиев беше избран за Треньор №1 по вдигане на тежести на България. Той е баща не две деца.

Българска федерация по вдигане на тежести изказва съболезнования на семейството на Илиан Илиев.

Днес сутринта Карлос Насар се е обадил на своя треньор, че се намира в Спортна база „Белмекен”. Понеже няма кой да го тренира там, Карлос Насар е помолил своя първи треньор Илиян Илиев да отиде на „Белмекен”, за да го тренира за предстоящите състезания.

Илиян Илиев тръгва със собствения си автомобил към „Белмекен”, но обърква пътя и затова звъни на своя възпитаник да дойде да го вземе.

Карлос Насар тръгва с личния си автомобил към Илиян Илиев и наближавайки го вижда, че треньорът му е излязъл от колата. Вероятно вървейки пеша към вилата и е паднал на пътя. Предполагаемата причина за смъртта по всяка вероятност е инфаркт.

Илиян Илиев е роден през месец август 1965 година в град Червен бряг. Той е семеен с две деца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кюфтета по немски- една приятелка ме отвори на тази рецепта и набързо забравих за традиционното им приготвяне
Next: Красивата Ангелина се качи на чисто новата си кола и загина в зверско меле

Последни публикации

  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.