Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина китаристът на легендарна наша група
  • Новини

Почина китаристът на легендарна наша група

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2023
dsfgkdfkhkfkhgf.png

Отиде си известен наш музикант.

Тъжна вест! Още един голям български рок музикант вече не е между нас.

 

Кузман
Бирбучуков, един от основателите на пловдивската хардрок група „Паралел 42“ е
починал, съобщиха във фейсбук неговите приятели – Васко Кръпката и Ники Томов, цитирани
от novini.bg.

 

Ето какво написаха от музикалната общност у нас по този тъжен повод:

„Кузман Бирбучуков, един от най-виртуозните китаристи, с които съм свирил.

 

Три и половина години от живота ми мина с първата професионална рок-банда за
мен през 80те – Паралел 42. Кузьо – китара, брат му Жоро – бас, Генчо /Глътката/
– китара и вокал и аз на барабаните…

 

Легендарна рок група с едно две парчета
по радиото, свирехме на пролетни, абитуриентски и новогодишни балове…. постоянно
ни санкционираха, защото бяхме истински рок-разбойници….

 

свирехме Purple, Zeppelin,
Rainbow, Santana, Stones…. абе яко жулене на забранен Рокендрол и вечно някакви
проблеми …. едно лято на Сл. Бряг в казиното…

 

Кузман за мен беше единственият тогава китарист, който се отличаваше с виртуозност,
бързина, но и с магията на бавното свирене … и то с правена китара, собственоръчно
изработена….

 

За мен той беше истински китарен герой! После като падна Стената хукна по чужбините
да свири ….и пр… спомени напират в мен сега, когато разбирам, че и Кузо /както
брат му Жоро преди години/ е отлетял в Небесния оркестър…. Шапки долу за този
феноменален музикант! Светъл полет!

 

Опелото е в събота 18.11.23 от 15 ч. в храм „Св. Седмочисленици“ София, ул. Граф
Игнатиев 25. Погребението – в Хасково, 14:30 ч. на Кенански гробища.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пeчeният чecън лeкувa цялoтo тялo зa eдин дeн
Next: Трагедията във Варна няма край, разбра се коя е загиналата жена, има и други ранени

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.