Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина легендарен българин
  • Новини

Почина легендарен българин

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
legendarenbg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина легендата на родния футбол Апостол Чачевски – бивш треньор на ЦСКА и Локомотив (София).

Ето какво написаха столичните „железничари“ на страницата си във Facebook:

„Уважаеми привърженици,

Късно снощи, на 90-годишна възраст, ни напусна легендарният футболист и треньор на Локомотив София – Апостол Чачевски.

Поклонението ще се състои в четвъртък от 10:30 ч., като ще бъде в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Ръководството и всички служители на Локомотив София се прекланят пред светлата му памет.

Поклон!“.

Апостол Чачевски с прякор Макето е български футболист и треньор по футбол. Една от клубните легенди на Локомотив (София), където преминава цялата му състезателна кариера. Роден е на 29 март 1933 година в София.

Потомък на преселници от Галичник, Чачевски израства в школата на Локомотив (София), а в мъжкия отбор играе общо 17 сезона от 1950 г. до 1967 г. На терена се подвизава основно като ляв бек, а понякога и като дефанзивен полузащитник. Има 289 мача и 20 гола в „А“ група. През 1956 г. получава тежка контузия на десния крак и претърпява операция, която го вади от футбола за две години.

С Локомотив става шампион на България през сезон 1963/64, когато е един от основните футболисти в състава и записва 25 мача с 2 гола. Освен това е и носител на националната купа през 1953, както и двукратен носител на Европейската железничарска купа през 1961 г. и 1963 г. С 4 мача в турнира за Купата на европейските шампиони. В периода 1965–1967 е капитан на Локомотив (София).

След приключване на футболната си кариера е записва успешни години като треньор в България, Гърция и Кипър. Бивш помощник-треньор в националния отбор и треньор на юношеския национален отбор до 18 години. Начело на столичния Локомотив е в 3 периода, като е водил и ЦСКА (1983/84), ПФК Етър 1924 (Велико Търново), Академик (София). Бивш наставник е на гръцките Арис, Аполон, Ираклис и Пансерайкос, кипърските Алки и АЕЛ.

Президент на Локомотив (София) през 1992 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Камен Воденичаров спасил живота на Слави Трифонов след коварна случка
Next: Синоптиците от НИМХ ни отчаяха, истински мор ни чака днес

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.