Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина легендарен българин
  • Новини

Почина легендарен българин

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
legendarenbg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина легендата на родния футбол Апостол Чачевски – бивш треньор на ЦСКА и Локомотив (София).

Ето какво написаха столичните „железничари“ на страницата си във Facebook:

„Уважаеми привърженици,

Късно снощи, на 90-годишна възраст, ни напусна легендарният футболист и треньор на Локомотив София – Апостол Чачевски.

Поклонението ще се състои в четвъртък от 10:30 ч., като ще бъде в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Ръководството и всички служители на Локомотив София се прекланят пред светлата му памет.

Поклон!“.

Апостол Чачевски с прякор Макето е български футболист и треньор по футбол. Една от клубните легенди на Локомотив (София), където преминава цялата му състезателна кариера. Роден е на 29 март 1933 година в София.

Потомък на преселници от Галичник, Чачевски израства в школата на Локомотив (София), а в мъжкия отбор играе общо 17 сезона от 1950 г. до 1967 г. На терена се подвизава основно като ляв бек, а понякога и като дефанзивен полузащитник. Има 289 мача и 20 гола в „А“ група. През 1956 г. получава тежка контузия на десния крак и претърпява операция, която го вади от футбола за две години.

С Локомотив става шампион на България през сезон 1963/64, когато е един от основните футболисти в състава и записва 25 мача с 2 гола. Освен това е и носител на националната купа през 1953, както и двукратен носител на Европейската железничарска купа през 1961 г. и 1963 г. С 4 мача в турнира за Купата на европейските шампиони. В периода 1965–1967 е капитан на Локомотив (София).

След приключване на футболната си кариера е записва успешни години като треньор в България, Гърция и Кипър. Бивш помощник-треньор в националния отбор и треньор на юношеския национален отбор до 18 години. Начело на столичния Локомотив е в 3 периода, като е водил и ЦСКА (1983/84), ПФК Етър 1924 (Велико Търново), Академик (София). Бивш наставник е на гръцките Арис, Аполон, Ираклис и Пансерайкос, кипърските Алки и АЕЛ.

Президент на Локомотив (София) през 1992 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Камен Воденичаров спасил живота на Слави Трифонов след коварна случка
Next: Синоптиците от НИМХ ни отчаяха, истински мор ни чака днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.