Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина младият отец Илия Попов
  • Новини

Почина младият отец Илия Попов

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
iqlqiqpoqvovo.jpg

Снимка Архангел бг, Фейсбук

Ден след Илинден, православието скърби за Отец Илия Попов, който ни напусна днес след операция и продължително боледуване. Той е дългогодишен свещенослужител във варненския храм „Св. Николай Чудотворец“.

Ето съобщението, с което днес новината се разпространи сред вярващите, които се молеха за него повече от месец.

„С мъка в сърцата ви съобщаваме, че днес, 21 юли, в 3.15 ч. сутринта отец Илия е починал. Бог да го прости и да приеме изстрадалата му душа в Своето царство.

В събота, 23 юли, в 9.00 ч. в в храм „Св. Николай Чудотворец“, Варна, ще бъде отслужена заупокойна св. Литургия, а погребението ще бъде в 11.00 ч. Ако има промяна, ще съобщим допълнително. Упокой, Господи, Своя раб Илия в селенията на праведните, където няма болка, скръб и въздишка, а вечен покой!“

Отец Илия е роден през 1972 година в град Търговище, припомнят от Варненска митрополия. Завършва висше богословско образование в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Ръкоположен е за дякон на 6 декември 2001 г. в храм „Св. Николай“, а на 10 ноември 2002 г. в храм „Св. прор. Илия“ е въведен в свещенически чин.

В първите години на духовната си дейност той е енорийски свещеник в храм „Успение Богородично“, кв. Галата и храм „Св. вмчк Димитър“, кв. Владиславово във Варна. През изминалите десетилетия е на енорийско служение в храм „Св. Николай“ в град Варна, като през годините обгрижва и енориите в селата Здравец, Славейково и Градинарово.

Раздялата с духовника винаги е болезнена. Въобще смъртта на един духовник е загуба не само за енорията и за съответния храм, а и за цялата Църква.

Отец Илия беше изключителен човек и прекрасен свещенослужител. Той претърпя няколко излкючително тежки операции.

Посрещаше изпитанията с душевен мир и търпение. Не успя да се пребори с тежката болест, но Бог знае кога е най-удобно за Него да откъсне красивите Си цветя от земната градина и да ги постави в небесната градина на Царството Божие.

На 23 юли 2022 г. (събота) от 9:00 часа Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще възглави Заупокойната света Литургия в храм „Св. Николай“ в съслужение с духовници от епархията. След което от 11:00 часа ще се извърши Опелото на покойния отец Илия.

Канцеларията на Варненска и Великопреславска света митрополия изказва искрени съболезнования на близките и роднините на отец Илия. Вечна и блажена да бъде паметта му! Бог да го прости и упокои! Амин!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия в Бургас преди минути. Млад мъж се самоуби с изстрел в главата на публично място
Next: Едва на 29 г. почина лекар от ромски произход

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.