Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина пребитата от внука си 95-годишна жена
  • Новини

Почина пребитата от внука си 95-годишна жена

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
mkhkashash.jpg

Починала е 95-годишната Гена Кръстева, която беше пребита на 14 декември от внука си – 45-годишният бивш полицай от Пловдив Иван Дачев (на снимката).

Това съобщиха от Районната прокуратура в Пловдив, които внесоха искане за постоянен арест на задържания за тежкия побой.

Новината за смъртта на жената дойде, докато съдът заседава по мярката. Пострадалата беше приета в болница в изключително тежко състояние, в кома и с множество тежки травми.

Жената не е могла да се защити от нападението на внука си, защото е била неподвижна, на легло, а за нея се е грижел личен асистент.

Не изпускай тези оферти:

Мъжът е живеел с баба си. След употреба на алкохол я пребива и оставя в безпомощно състояние.

На следващата сутрин е открита в локва кръв от жената, която се е грижела за нея. Преди да бъде задържан, Дачев е бил обявен за държавно издирване. От прокуратурата настояват за най-тежката мярка – задържане под стража.

Четири случая за домашно насилие със сериозни травми на жертвите са станали само за два дни в Пловдив, съобщиха на пресконференция заместник-районният прокурор Атанас Илиев и прокурорът от Районна прокуратура Нено Димов.

95-годишна жена с множество заболявания е била жестоко пребита от 40-годишния си внук. Мъжът системно употребявал алкохол и често възниквали конфликти с баба му. В предишните случаи той я обиждал и хвърлял по нея предмети. Последния път обаче проявил извънредна агресия и я пребил почти до смърт. Старицата е в кома в болница. Побойникът е задържан за 24 часа, предстои удължаване с още 72 ч. 

Мъж преби жена си, след което бе хванат да шофира с 2,89 промила в Ардино

Вторият случай е за нормално семейство на бизнесмен с жена и две деца момиченце и момченце. 44-годишният мъж бил крайно ревнив и инсталирал в телефоните на съпругата и децата си устройства за следене на местоположението. В семейството често имало скандали и побой. Снощи в 23 ч. извършителят се върнал и заварил съпругата да говори по телефон, на който той не е поставил проследяващо устройство. Взел ракета за тенис и започнал да я налага. Съпругата успява да избяга от апартамента, нейни приятелки я откарват в болницата. Лекарят я познава, тъй като през 2018 г. е била при него пак с травми. Тогава казала, че е паднала по стълбите. Сега е получила множество тежки наранявания, има спукан далак и в момента й правят операция. За щастие децата в момента на побоя не са били у дома. Задържан е за 72 ч.

Третият случай е за 48-годишен мъж, съден за убийство, освободен предсрочно през 2018 г. Живеел при майка си. На 12 декември бил изписан от клиника за лечение от алкохолна зависимост, а на 13-ти вечерта пребил майка си. Жената избягала при съседи, които повикали полиция. Майката през цялото време говорела, че това е нормално, нищо й няма, да не закачат сина й, той бил добър. Задържан е за 72 ч.

44-годишен предизвика скандал и преби свои роднини в Кърджали

Четвъртият случай е станал на 13 срещу 14 декември вечерта, в семейство с две петгодишни деца близначета. Случаят е побой с опит за изнасилване пред децата. Жената успява да избяга при съсед, той извикал полиция. Образувано е досъдебно производство срещу 40-годишния насилник.

„Наблюдаваме сериозна ескалация на битовата престъпност. Заявяваме твърдо решение да водим безкомпромисна битка в тези случаи“, заяви прокурор Атанас Илиев. 

Наказанието за домашно насилие е затвор от 3 до 15 години, а за случая с бизнесмена – от 2 до 10 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кауфланд алармира клиентите си: Това е изключително опасно
Next: Галена показа красивата си къщата – 11 спални, 1900 кв.м. площ и спираща дъха гледка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.