Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина професор Христо Мермерски! Синът му със сърцераздирателно сбогом
  • Новини

Почина професор Христо Мермерски! Синът му със сърцераздирателно сбогом

Иван Димитров Пешев декември 20, 2022
hrmermerski.png

От този свят си е тръгнал професор Христо Мерменски. Тъжната новина беше съобщена от неговия син Йонко, на стената на неговия Фейсбук профил.

Скъпи Мой Татенце, няма думи, които могат да опишат, колко безкрайно ще ми липсваш. За милионен път Благодаря на Господ затова, че отреди на мен честта да бъда твой син Благодаря ти затова, че си мой безкомпромисен учител, вдъхновител и най-всеотдаен родител.

Скъпи мои приятели, днес избраната от Господ величествена траектория на живота на моето татенце – Професор Христо Минков Мермерски достигна своя край.

Нека пътят на баща ми към светлото му небесно царство бъде озарен със светлина, както бе слънчева и светла днешната сутрин, когато той си тръгна от нашия свят. Ще ми липсва безмерно, но Благодаря на Господ за щедростта към баща ми и животът, който му е дал. Живот пълен с безброй предизвикателства, но с още повече триумфи и най-вече с енергия, за да бъде изживян пълно и докрай.

Не изпускай тези оферти:

Живот на дете родено изтърсак (последно) в семейство на учител в миниатюрното село Ботево с очакванията да се грижи за своите родители, когато те остареят, без перспектива за развитие.

На този изтърсак обаче Господ дава сили и устрем, да ходи пеша 5 километра всеки ден на училище в съседното село Липница, за да завърши начално училище. На същия този изтърсак Господ дава устрем и сили да завърши прогимназия и гимназия в Хайредин.

За да събере финансов ресурс и да следва изтърсакът постъпва във военно училище в Хасково, защото то е единственият безплатен вариант за учене и развитие.

След военното училище траекторията продължава възходящо с успешно кандидатстване и прием в Селскостопанскиата Академия в София.

След завършването си с огромен труд, устрем баща ми преминава през всички фази на развитие в академичната сфера, асистент, доцент и професор. В този период защитава кандидатска и 3 докторски дисертации. Заради успехи, открития и научни разработки изтърсакът от село Ботево успешно специализира в Рим, Лондон, Москва и САЩ.

Преподава като лектор в над 20 държави включително САЩ.

Заради успехите си Христо МЕРМЕСКИ става дипломат във Вашингтон като съветник на посланника в областта на трансфера на технологии. Заради труда и успехите си баща ми става заместник министър на Министерство на Земеделието по трансфера на технологии. С всичката си заетост, устрем и работа моето татенце имаше време и за мен, за да бъде моя опора и учител.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ, ПОКЛОН

Малко българи не знаят името на проф. Мермерски. Той е прочут български агробиолог, имал е участие и в политиката. Известен е със своите книги за целебно и здравословно хранене. Един от най-големите познавачи на народната и природната медицина. Роден е на 24 юли 1934 година в село Ботево, област Враца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новите условия за пенсиониране от следващата година-Таблици
Next: Майка на 4 деца седна да вечеря в пицария – една случайна снимка промени завинаги живота й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.