Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина проф. Васил Овчаров
  • Новини

Почина проф. Васил Овчаров

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
proffessorrr.png

Дни преди да навърши 90 години ни напусна проф. Васил Овчаров. Поклонението ще бъде на 16 април от 12:30 часа, в ритуалната зала на Централните софийски гробища, съобщават от Съюза на българските художници (СБХ).

 

Проф. Васил Овчаров е роден през 1934. През 1959 завършва Художествената академия и оттогава работи в областта на текстилния дизайн и художествения текстил. От 1996 е професор по текстил в Националната художествена академия. Член е на СБХ. Участва със стенни килими в общи художествени изложби на приложните изкуства през 1960, 1964, 1968, 1972, 1974, 1979, 1982 и в много представяния на българско изкуство извън България.

 

По-значими негови творби са текстилна пластика „Чанове“ (1967), стенен килим „Композиция“ (1968, Париж, частна колекция), стенен килим „Вълните“ (1970, фондация „Арт диалог“, Париж), стенен килим „Пробуждане“ (1972, Туристически комплекс Карандила), стенен килим „Стара улица“ (1973, Национална галерия (НГ); стенен килим „Полет I“, 1974, Музей за приложни изкуства, Рига), стенен килим „Полет II“ (1975, НГ;

 

стенен килим „Изворът“, 1976, Културен дом Нареченски бани), стенен килим „Отражение“ (1975, НГ), стенен килим „Слънца“ (1978, НГ), стенен килим „Гравитация“ (1979, НГ; стенен килим „Посвещение“, 1981, НГ),­­­­ стенен килим „Пламъкът“ (1983, Туристически комплекс Карандила), стенен килим „Хоризонт“ (1986, стенни килими „Алафранга I“ и „Алафранга II“, 1987, хотел „Шератон“, София). Завеса в Камерна опера Благоевград.

 

Има над 1000 реализирани проекта за текстилен дизайн в областта на печатания текстил, нищелковото и жакардовото тъкачество за периода 1959 – 1996, в ЦНСМ, МТ „Албена“ и други текстилни предприятия.

 

От 2016 работи в областта на живописта. Съавтор е на книгата „Художествено оформление на тъканите“ (заедно с Ангел Овчаров). Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“, I степен, и на отличие „Златни ръце“ за текстилен дизайн, СБХ.

Поклон пред паметта му!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва? Нова стрелба по човек в България
Next: Как да се отървете от тревата в градината? Ето най-лесния начин

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.