Рени Пенкова не беше примадона, въпреки прекрасните си певчески качества и безспорни постижения. Но в един силен ансамблов театър като Софийската опера винаги е имало артисти като нея – от „втората редица”, невинаги премиерни, не шумно рекламирани, но солидни, необходими, ценни за състава. Като типичен мецосопран тя изпълняваше и главни, и второстепенни роли – при това винаги на ниво, с неизменен успех.
Родена е на 28 октомври 1935, под знака на Скорпиона, във Велико Търново, в скромно семейство, в което всички пеят. Още като ученичка в първи клас става солистка на училищния хор . Докато завършва прогимназията е вече „прочутата малка певица”, както споделя в едно интервю. После се явява на конкурс в столичното музикално училище, завършва го успешно и решава, че ще стане оперна артистка. Избира Бургаската опера, по това време самодейна, общинска. Дебютира през 1960 като Олга в „Евгений Онегин” на Чайковски. След три години се явява на конкурс в Софийската опера, приета е за стажантка и прави своя официален дебют в неголямата, но трудна в певчески и особено в музикален план партия на Кончаковна в „Княз Игор” на Бородин, поставена от проф. Драган Кърджиев и Атанас Маргаритов. След този безспорен успех е утвърдена като редовна, щатна солистка на националната ни оперна сцена. Следват: Фрося от „Семьон Котко” на Прокофиев, Фьодор от „Борис Годунов” на Мусоргски, Зибел от „Фауст” на Гуно, Керубино, отново Олга, Полина от „Дама Пика” на Чайковски…
13 декември 1968 е звездният миг в кариерата на тази талантлива, скромна и пределно самокритична певица и артистка. Тогава за първи път у нас прозвуча „Пепеляшка” от Росини. Имах щастието да присъствам на тази прекрасна премиера и на още 12 поредни представления. За мен това бе щастливо преживяване, което никога няма да забравя. Шедьовърът на Росини бе поставен на изключително ниво от режисьора Петър Щърбанов / превел и либретото, за щастие, тогава се пееше на роден език!/ и диригента Борис Хинчев. А съставът бе направо изключителен: прекрасният лиричен тенор Павел Куршумов / Принца/, великолепният артист и певец Павел Герджиков / неговия слуга, Дандини/, яркият комик Никола Христов / Бащата/, благородният бас Николай Стоилов / Алидоро/, а двете сестри, Тизба и Клоринда, бяха възхитителните примадони Надя Шаркова и Юлия Кираджиева – тук неочаквано комични, ярко характерни.
В този ансамбъл от първокласни певци и артисти, със солиден стаж на националната сцена, младата Рени Пенкова успя да преодолее вокалните трудности на тази определено виртуозна партия, която Росини създава през 1817 година, след „Севилският бръснар”, за своята любима – несравнимата Изабела Колбран, да изгради един ярък образ, който да все впише в този силен ансамбъл. И да остави зад себе си другата също много добра изпълнителка, Александрина Милчева.
Рени Пенкова притежаваше красив и обемен мецосопран, с благороден тембър, с възможности за разнообразен репертоар. Сред големите ѝ роли бих отбелязал: Амнерис от „Аида”, Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Азучена от „Трубадур”, Улрика от „Бал с маски”, а също и Адалджиза от „Норма” на Белини и Леонора от „Фаворитката” на Доницети, две трудни белкантови партии, които тя показа завидно певческо майсторство и зрелост. Много силно бе и превъплъщението ѝ в образа на Принцеса дьо Буйон от „Адриана Лекуврьор” на Чилеа в постановката на Петър Щърбанов и Борис Хинчев от 1987. Тук бих отделил още Октавиан в „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус във впечатляващата постановка на Димитър Узунов и особено нейният Орфей от „Орфей и Евридика” на Глук в паметната сценична реализация на хореографа Богдан Ковачев / 1970/, роля особено подходяща за нейния глас и актьорски натюрел. Към края на кариерата си направи още две силни комедийни роли: Мег Пейдж във “Фалстаф” на Верди и Дорабела в „Така правят всички” на Моцарт, под диригентството на незабравимия Емил Чакъров.
Школата на Рени Пенкова беше много добра. През годините нейни педагози са били: Надя Аладжем, Елена Доскова- Рикарди и Димитър Кожухаров. Те ѝ дават отлична база, за да направи тя своята върхова, незабравима роля, Анджелина от „Пепеляшка”. И може да се съжалява, че след този забележителен успех, не се представи и като Розина в „Севилският бръснар”, в оригиналната редакция за мецосопран, а също и като Изабела в „Италианката в Алжир”. А това бяха роли за нея. Но Рени Пенкова беше скромна и не достатъчно борбена, за да получи онова, което заслужаваше в театъра, на който отдаде младостта, таланта и целия си творчески живот.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: