Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина сръбската футболна легенда Синиша Михайлович
  • Новини

Почина сръбската футболна легенда Синиша Михайлович

Иван Димитров Пешев декември 16, 2022
ssiniasigasogasg.png

Сръбската легенда Синиша Михайлович е починал днес в болница в Рим, потвърдиха от неговото семейство.

Той загуби битката с левкемията на 53-годишна възраст. Михайлович бе диагностициран с тежкото заболяване през юли 2019 година. Въпреки това той продължи да води Болоня, откъдето бе уволнен в началото на септември. 

„Съпругата Ариана, децата му Виктория, Вирджиния, Мирослав, Душан и Николас, племенникът Виоланте, майката Викьория и брат му Дражен с болка съобщават за несправедливата и преждевременна смърт на своя съпруг, баща, син и примерен брат Синиша Михайлович.

Уникален човек, изключителен професионалист, услужлив и добър с всички.

Не изпускай тези оферти:

Той смело се бори с тази ужасна болест. Благодарим на лекарите и медицинските сестри, които се грижиха за него през тези години с любов и уважение, по-специално на Франческа Бонифази, Антонио Курти, проф. Алесандро Рамбалди и Лука Маркети. Синиша винаги ще бъде с нас“, гласи съобщението, с което семейството на Синиша обяви ужасната новина.

Бившият бранител е роден през 1969 година в Югославия. Той започва кариерата си във Войводина, след което преминава и през отбора на Цървена заведа, с който печели КЕШ през 1991 година. Михайлович прави голямото си име в Серия „А“, където играе за Рома, Сампдория, Лацио и Интер. Записва 315 мача и отбелязва 38 гола в италианския шампионат. За националния отбор на Югославия има 63 срещи и 10 попадения.

Треньорската му кариера също преминава предимно на Ботуша. Той води отборите на Катаня, Фиорентина, Сампдория, Милан, Торино, Спортинг и Болоня (два пъти). В периода между май 2012-а и октомври 2013-та той бе и национален селекционер на Сърбия.

Михайлович е считан за един от най-добрите изпълнители на пряк свободни удари за всички времена. Той отбелязва 28 от 38-те си попадения в Серия „А“ именно от фаулове, пише sportal.bg. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Самотен баща осиновил момиче със синдром на Даун, отхвърлено от 20 други семейства
Next: Зловещи разкрития за бизнесмена Касабов, който тормозил брутално жена си! Защитата му отврати обществеността

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.