Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина талантливият музикант Борис Петров
  • Новини

Почина талантливият музикант Борис Петров

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
gdfsgfghfhtrrtrtr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Напусна ни Борис Петров – дългогодишен солист-оркестрант в Биг бенда на Българското национално радио, виртуозен музикант и всеотдаен колега, съобщиха от БНР.

Поклонението ще се състои в неделя, 13 август, от 14:30 часа в „Света София“.

Екипът на дирекция „Музикална продукция и състави“ изказва съболезнования на близките и семейстовото му!

Вечна памет!

Борис Петров ни напусна на 52. Роден е в Русе през 1970 година. Борко, както го познават всички, е син на голямата звезда на българския джаз Петър Петров – Парчето. След смъртта на баща си той създава фондация на негово име, която продължи делото му – да организира Националния джаз фест в Русе. Борко бе отдаден на музиката и тя бе неговият живот.

Открива музиката в най-ранна възраст. През 1982 г. е приет за ученик в Русенското музикално училище с кларинет. Печели два пъти конкурса за камерна музика „Златната Диана“ през 1984 и 1986 година.

Започва да свири и на саксофон след поканата на Александьр Владигеров за участие в спектакъла „Рапсодия в Синьо“. Първите му стъпки като саксофонист са ключов момент за Борис и той продължава своята кариера като през 1989 е приет за студент в Българска Държавна Консерватория специалност саксофон в класа на Светозар Русинов. Участва в много и най-различни музикални формации.

През 1991 основава джаз трио „Русчук“, с което печели голямата награда на фестивала в Букурещ през 1992 г. През същата година е ученик в майсторски клас по пиано на Милчо Левиев. От 2000 година е солист-оркестрант на Биг Бенда на БНР, кьдето работи и досега. Гост-музикант е в много концерти на симфоничния оркестър на БНР, активно участва в джаз фестивали в България и чужбина.

През 2013 г. е поканен от проф. Пламен Джуров да изпълни неговия Концерт за алт саксофон и оркестър. От 2013 година е и музикален директор на Джаз фестивал Русе, с което продължава традициите създадени от неговия баща, но със собствен стил и модерност.

Поклон!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдът реши: Касапинът с макетния нож остава в ареста за постоянно
Next: В следващия епизод на Опасно изкушение-Джанер и Емир се прибират у Йълдъз. Ендер е силно изненадана, защото не е плащала гаранцията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.