Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почна се: Удрят ни с новата безпощадна такса в магазините
  • Новини

Почна се: Удрят ни с новата безпощадна такса в магазините

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
asdvdfsgdsfhgdfhgf.png

Пластмасовите кутийки, в които хипермаркетите ни продават готова храна, поскъпват. Те ще се тарифират вече по 25 стотинки.

Лошата новина е, че всяка година цената на съдовете за еднократна употреба ще се вдига с по 5 стотинки, докато през 2027 година цената им достигне минимум 45 стотинки. Това е неизбежно, тъй като е продиктувано от от транспонирането на европейска директива в българското законодателство, която има за цел да намали употребата на някои вредни за околната среда пластмаси.

 

Това обясни Габриела Руменова, основател на онлайн платформата „Ние, потребителите“. Тя коментира, че клиентите нямат никакъв полезен ход да си спестят разхода, тъй като не им се предлагат никакви алтернативи. От хигиенни съображения, търговските обекти не разрешават потребителите да си носят от къщи кутии, в които да им се сложи желаната готова храна.

Руменова посочи, че след приемането на директива и имплементирането и в националните законодателства такива практики вече са наложени в редица страни по света, не само европейски.

„В България няма такава практика няма. Съгласно влязлата в сила от началото на тази година наредба, с която тази директива бе транспонирана в нашето законодателство, всички кутийки струват по 20 ст. Така стигаме до въпроса искаме ли реално да ограничим употребата на някои вредни пластмаси и не е ли нелоялна практика да се задължават потребителите да купуват тези кутии, въпреки че директивата предвижда търговците да осигурят достъпни за потребителите алтернативи“, каза тя в сутрешния блок на България Он Ер.

Руменова даде пример с Италия, където след указ на президента се стига до промени в национален закон, които позволяват на клиентите да използват собствените си контейнери.

За да се изпълни целта на директивата, а именно – ограничаване употребата на вредната за околната среда пластмаса, както и да бъдат защитени икономическите интереси на потребителите, като заимства от примера на Италия, Габриела Руменова е изпратила писмо до президента Румен Радев, до министъра на околната среда и водите Юлиан Попов, до икономическия министър Богдан Богданов и до омбудсмана проф. Диана Ковачева с молба, ако е необходимо да се предприемат действия, свързани с инициирането на законодателни промени, или да се проведе необходимият диалог със заинтересованите страни, но този казус да намери своето решение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесът масово търси такива служители, заплатите са над 2300 лева
Next: Идват над минус 20 градуса: Полярен студ нахлува в България след дни

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.