Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Появата им бе изненада за родителите и лекарите, а когато им направиха ДНК тест откриха нещо невероятно
  • Новини

Появата им бе изненада за родителите и лекарите, а когато им направиха ДНК тест откриха нещо невероятно

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
dnastastwwwqq.png

Лиъм Тиърни и съпругата му Беки Джо живееха щастливо в английския град Ливърпул, отглеждайки малката си дъщеря Индиана.

Любящата двойка, обаче, бе решила да не се ограничава до едно дете. Беки и Лиъм отдавна искаха да имат повече деца. Когато тя най-накрая забременя, всички бяха на седмото небе. Никой дори не предполагаше каква изненада е приготвила съдбата на двойката!

Новата бременност бе много по-трудна за Беки от предишната, разбра Ко4.

На бременната жена й бе трудно да носи корема си, постоянно й се гадеше, а сутрин главата й се сцепваше от болка! До първия ултразвук двамата съпрузи не си намираха място от безпокойство, защото предполагаха най-лошите варианти. Въпреки това, изследването постави всичко на мястото му!

Както се оказа, Беки се готвеше да роди повече от едно дете – не близнаци, а тризнаци! Такава изненада не очакваше нито тя, нито Лиъм.

В семейството и на двамата никога не бе имало нищо подобно, така че новината направо изненада бъдещите родители. А в 31-вата седмица бременната жена усети приближаването на финала!

Лекарите трябваше да направят спешно цезарово сечение.

Всяко едно от триото момченца се роди с тегло само 1,3 килограма, така че първите шест седмици от живота си те прекараха в интензивното отделение. Въпреки това още от първите дни в болницата и лекарите, и родителите на децата забелязаха една странност …

Тризнаците обикновено се различават един от друг, но синовете на Беки и Лиъм изглеждаха почти еднакви. Дори баща им и майка им едва различаваха децата.

Резултатите от анализа на ДНК по предложение на лекарите изненадаха всички. Както се оказа, децата на двойката бяха еднояйчни тризнаци. Това е изключително рядко сред тризнаците!

Родителите, между другото, се научиха бързо да правят разлика между синовете си. Според Беки и Лиъм, те изглеждат еднакво само в съня си. Характерът на тризначетата бил напълно различен.

В допълнение, друг отличителен белег станали бенките между веждите на децата. Един от синовете на двойката имал малко по-тъмно петънце от братята си. А друг от триото имал специален родилен белег на крака си.

Едва ли Беки и Лиъм били планирали с един удар да увеличат семейството си двойно. Младите родители сега ще могат само да мечтаят за спокойствие. Както и да е, сега двойката е абсолютно щастлива, а това е най-важното!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тото удари голяма греда с новия клип
Next: Голяма трагедия разтърси Варна: Има загинали младежи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.