Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По-високите пенсии са факт, вижте с колко се увеличават
  • Новини

По-високите пенсии са факт, вижте с колко се увеличават

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
masgoasgpasogas.jpg

Важна информация за преизчислението на пенсиите от 1 октомври. Индексацията на пенсиите от 1 октомври няма да засегне вторите пенсии.
Това преизчисляване е важно най-вече

за по-отдавна отпуснатите пенсии, обясни Владислав Русев, главен изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“.
Преизчисляването на пенсиите,

предстоящо на 1 октомври, няма да се отрази върху пенсиите, отпускани по втория стълб на пенсионното осигуряване – осигуряването в частни пенсионни фондове. Това каза във видео интервю за БТА Владислав Русев, главен изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“.
Това преизчисляване е важно най-вече

за по-отдавна отпуснатите пенсии, тъй като те неизбежно изостават – отпускани са при по-нисък средноосигурителен доход и в момента има необходимост от тяхното преизчисляване, пояснява Русев.
Това обаче няма пряко да засегне втория стълб,

Не изпускай тези оферти:

тъй като той е чисто капиталов и дава такива пенсии, каквито хората са си заработили със своите вноски. Вторият стълб все пак е директно свързан с държавното обществено осигуряване (ДОО) –
ако един човек не е осигуряван добре

в държавното обществено осигуряване, той не е осигуряван добре и във втория стълб, и хората, които получават високи пенсии от пенсионните фондове, по правило получават
и високи пенсии от ДОО.

Същевременно обаче фондовете извършват плащания и към хора, които не придобиват право на пенсия от ДОО, а някои от тях няма никога да придобият –
например клиенти на пенсионна възраст

с толкова малко осигурителен стаж, че не могат да поучават дори социална пенсия за старост, които обаче все пак имат известни натрупвания във втория стълб и получават пенсии по него.
Русев увери, че рязкото повишаване на

инфлацията, наблюдавано напоследък, няма да засегне сериозно средствата, натрупани в частните пенсионни фондове благодарение на дългосрочния характер на дейността на дружествата и ефекта на компенсиране на инфлационните
процеси в по-дългосрочен план.

„По принцип инфлацията може да се компенсира дългосрочно. Винаги ще има години, в които няма как доходността, която се реализира от инвестиции,
да бъде равна или по-голяма от инфлацията“,

посочи ръководителят на „Алианц България“.

Към края на миналата година има разлика от 30 процента при средната доходност на пенсионните фондове, сравнена със средната
инфлация за последните 20 години,

откакто те съществуват – т.е. доходността на пенсионните фондове е била с 30 процента над инфлацията, поясни той.

Сега ситуацията е силно променена, защото от една страна е налице отрицателна доходност.
От друга – висока инфлация, и двете

величини като цяло се изравняват. Това означава, че макар да не е допусната обезценка на дългосрочните спестявания на клиентите на дружествата, този буфер до голяма степен е „изяден от инфлацията“.
Ръководителят на пенсионноосигурителното дружество

обаче изрази твърда увереност, че балансът ще се промени, когато инфлацията се нормализира и доходността на финансовите пазари се увеличи, а това според него е неизбежно, тъй като след криза растежът на пазарите винаги е много по-бърз и по-голям.
Като основни предизвикателства през бизнеса

в момента Русев очерта кризата на финансовите пазари и политическата нестабилност, като по думите му първото „е по-лесното предизвикателство, защото то е с предизвестен край“.
„Всяка криза се изживява, преминава и

след това идва период на положително развитие и на добри резултати на финансовите пазари. Това, което е по-трудно да се прогнозира като изход, е политическата нестабилност и
това накъде може да се завие по отношение

на пенсионната система в България“, каза той.

Русев отправя препоръка към носителите на следващия мандат за по-разумни, по-добре обмислени и планирани действия,
които да се предприемат в сферата

на пенсионното осигуряване. Държавата няма как да не реагира на инфлацията чрез лостовете, които има за първия стълб (ДОО).
Вече се наблюдава сериозно увеличение

на минималната пенсия, предстои и преизчисляване на пенсиите – тези действия са безалтернативни, тъй като няма как да не се отговори на инфлацията.
В същото време обаче ситуация, в която над

половината от пенсионерите получават еднаква минимална пенсия, вече не прилича толкова на пенсионно-осигурителна система, а по-скоро на социално подпомагане – изчерпва се стимулът за работещите да се осигуряват на по-реални доходи, предупреждава той. Важно е също така по отношение на допълнителното осигуряване управляващите
„да се въздържат от популизма и от изкушенията

да се гледа на спестяванията на хората като на примамлив ресурс, с който краткосрочно могат да се решат някои проблеми“, категоричен е Русев.

Пенсии по втория стълб се отпускат вече година (от септември 2021 г. – бел. ред.) и „първата и най-радостна равносметка е, че хората са доволни от това, че получават пари от универсалния си пенсионен фонд“,
предвид че имат възможност да се откажат

от втората пенсия, като прехвърлят средствата в „Сребърния фонд“, и да получават само пенсия от държавното обществено осигуряване, обобщи ръководителят на едно
от най-големите пенсионни дружества в страната.

Същевременно продължава несправедливостта пенсиите от ДОО на хората, които изберат да получават пенсия от универсалните фондове, да се намалява с индивидуален коефициент,
който в момента е 9-10 процента.

Проблемът е в това, че половината от бюджета на ДОО идва от държавна субсидия, но когато се изчислява индивидуалният принос на работещите – на осигуряваните в универсален фонд и на тези, които са се отказали от втори пенсии,
не се взема предвид тази държавна субсидия,

т.е. половината от приходите на ДОО на практика се отнемат като право на хората, които останат в универсалните фондове, обясни той. Пенсионните дружества от години водят борба с тази практика, „защото това е категорично
несправедливо и е ясно на всички – на политици,

на колегите от НОИ, на всички поред социални министри и финансови министри“, каза Русев.

В тази сложна среда най-важните качества за един мениджър са постигането на баланс между решителността и умението да се вслушваш и да обмисляш и различни мнения от собственото, комуникацията, емпатията, заключава той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Говори НОИ! Нова огромна промяна с пенсиите и нов бонус
Next: Страхотни новини! Увеличават масово пенсии от 7-ми октомври, идват нови промени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.