Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По колко ябълки на ден са полезни за сърцето и стомаха?
  • Новини

По колко ябълки на ден са полезни за сърцето и стомаха?

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
dfbdkfbkgfbkgfnhgn.png

Независимо от сезона, ябълките са едни от най-търсените и най-често консумирани плодове. Те са не само достъпни през цялата година, но и са изключително полезни.

Тези плодове са богати на полифеноли, които са известни със способността си да устояват на възпаленията. Ябълката присъства в списъка на плодовете, които могат да дадат дълголетие. Изданието Healthline анализира резултати от изследванията за този плод и на тяхната база препоръчва точното количество от този плод, което трябва да се консумира на ден за здравето на сърцето и стомаха.

По колко ябълки на ден са полезни за сърцето и стомаха? Само 3-4 ябълки дневно осигуряват 2-5% надежден източник на витамини Е, В1 и В6. За да извлечете максимума от този плод, консумирайте го с кората, тъй като тя съдържа половината от фибрите и повечето полифеноли.

Ябълките съдържат много фибри и вода, което е много засищащо. Проучванията също така показват, че яденето на този плод може значително да намали индекса на телесна маса, свързан с теглото – рисков фактор за сърдечни заболявания.

Полифенолите в ябълките могат да противодействат на затлъстяването. Установено е, че ябълката намалява риска от сърдечни заболявания. Проучванията показват, че яденето на 100-150 гр цели ябълки на ден е свързано с намален риск от високо кръвно налягане, отбелязва здравният портал. Това се дължи на голямото количество разтворими фибри в тези плодове. Трябва да се имат предвид и полифенолите в състава им. Някои от тях могат да помогнат за понижаване на налягането.

Консумацията на ябълки също се свързва с намаляване на риска от инсулт, допълва още изданието, позовавайки се на резултатите от проучвания.

Ябълката съдържа пектин, вид фибри, които действат като пребиотик в микробиома на червата, а здравите черва често са ключов фактор за подобряване на здравето.

Тъй като диетичните фибри не се усвояват, пектинът достига до дебелото черво непокътнат, насърчавайки растежа на полезни бактерии. Оказвайки положителен ефект върху чревната микробиота, ябълките могат да помогнат за предпазване от затлъстяване, диабет тип 2, сърдечни заболявания и рак.

Проучванията показват, че ежедневната консумация на плода може да помогне за намаляване на вероятността от развитие на гастроезофагеална рефлуксна болест.

Също така това спомага за по-добро храносмилане, което е изключително полезно при запек.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма изненада! 2400 лева бонус към заплатата обяви българска фирма
Next: Странни български думи, които не можете да обясните на чужденец

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.