Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По-лоша новина не може да има. Владимир Путин посяга към ядреното оръжие
  • Новини

По-лоша новина не може да има. Владимир Путин посяга към ядреното оръжие

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
lshoaptaptuain.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Почти два месеца откакто Владимир Путин изпрати войски в Украйна, военните загуби нарастват тревожно, Русия е изправена пред безпрецедентна международна изолация, а населението скоро ще бъде докарано до просешка тояга, един малък, но все по-увеличаващ се брой високопоставени служители в Кремъл мълчаливо поставят под съмнение решението на президента да започне войната.

Това пише в свой матеиал агенция “Блумъбрг”.

Кръгът на критиците по върховете на властта остава ограничен, обхваща високопоставените длъжности в правителството и държавния бизнес, сред които и военни. Те смятат, че инвазията е била катастрофална грешка, която ще върне Русия години назад, според десет човека, които са непосредствено осведомени за ситуацията. Всички те са говорили под условия на анонимност, опасявайки се от “тежко възмездие”, ако коментират публично.

Към момента тези хора не виждат никакъв шанс президентът да промени курса си и никаква перспектива за предизвикателство към властта му у дома. Все повече и повече разчитайки на тесен кръг съветници с хардлайнерски нагласи, Путин отхвърля опитите на други официални лица да го предупреждават за пагубната икономическа и политическа цена, казват те.

Някои все повече споделят опасенията, огласени от американското разузнаване, че Путин може да прибегне до ограничена употреба на ядрени оръжия, ако е изправен пред провал на военната инвазия, която той възприема като своя историческа мисия.

Сигурно е, че войната на Путин се ползва с дълбока подкрепа сред по-голямата част от руския елит, а много от вътрешните хора и публично, и в частни разговори застъпват версията на Кремъл, че конфликтът със Запада е неизбежен и че руската икономика ще се адаптира към широкомащабните санкции, въведени от САЩ и ЕС. Обществената подкрепа остава силна, като първоначалният шок и сътресения от санкциите отстъпиха на един вид сюрреалистична стабилност в Русия.

Но въпреки това все повече хора от вътрешния кръг, заемащи високопоставени длъжности, вече са на мнение, че упорството на Путин да продължи инвазията ще обрече Русия на години изолация и нарастващо напрежение, в резултат на което икономиката й ще бъде парализирана, а глобалното й влияние – разрушено. Няколко бизнес магнати направиха завоалирани изказвания, поставящи под съмнение стратегията на Кремъл, но повечето влиятелни играчи са твърде изплашени от засилващите се репресии срещу инакомислещите, за да изразят мнението си публично.

Скептиците са били изненадани от скоростта и размаха на ответните действия на САЩ и съюзниците им, след като санкциите замразиха половината от резервите на централната банка, възлизащи общо на 640 млрд. долара, западните компании се отказаха от инвестиции, правени десетилетия наред, прекратявайки изведнъж операциите си в Русия, също така устойчиво нарастващата военна подкрепа за Киев, която му помага на украинските сили да удържат настъплението на руснаците.

Според запознати със ситуацията, висши служители са се опитвали да обяснят на президента, че ефектът от санкциите ще е опустошителен, ще изтрие две десетилетия на растеж и нарастващ жизнен стандарт, постигнат при управлението на Путин. Той обаче отхвърля предупрежденията, казвайки, че макар Русия да плаща огромната цена, Западът не му е оставил друга алтернатива, освен да започне война. В публичните си изяви Путин казва, че “икономическият блицкриг” се е провалил и икономиката ще се адаптира.

Президентът остава уверен, че обществото е зад него, че руснаците са готови да изтърпят години на жертви в името на неговата визия за национално величие, твърдят източниците на агенция Блумбърг. Благодарение на твърдия капиталов контрол, рублата възстанови по-голямата част от първоначалните си загуби, докато инфлацията скочи, а икономическите сътресения засега остават ограничени.

Путин е решен да продължи битката, макар и ако Кремъл ограничи амбициите за бързо и широкомащабно завземане на по-голямата част от Украйна, до изнурителни боеве за Донбас. Според това виждане, поставянето на по-малка цел ще направи Русия безнадеждно уязвима и слаба в лицето на заплахата, привиждана от САЩ и съюзниците му.

Несъгласните с линията на Путин не виждат никакви признаци той да е готов да разглежда въпроса за прекратяване на инвазията с оглед на загубите – или пък за сериозни отстъпки, необходими за прекратяване на огъня. Като се има предвид тоталната доминация на политическата система, алтернативните възгледи се чуват само в частни разговори, отбелязва Блумбърг.

В следващите седмици кръгът от съветници и контакти се е свил още повече от ограничената група хардлайнери, с които той се е консултирал преди, твърдят двама от източниците на агенция Блумбърг. Според тях решението за инвазията е било взето от Путин и шепа ястреби, сред които министърът на отбраната Сергей Шойгу, шефът на Генералния щаб Валерий Герасимов и Николай Патрушев, секретар на президентския съвет по сигурността.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Всички слагате оцет и сол, но ето какво добавям аз във водата на яйцата и няма нито едно пукнато!
Next: Прехапа си езика, но е късно: Kaтeтo Eвpo стана за резил в bTV

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.