Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По-рано днес изгониха руските дипломати, но само преди минути и Митрофанова получи това писмо от Външно
  • Новини

По-рано днес изгониха руските дипломати, но само преди минути и Митрофанова получи това писмо от Външно

Иван Димитров Пешев юни 29, 2022
pismsomitrofoanva.jpg

Заместник-министърът на външните работи Ирена Димитрова е извикала на среща в МВнР посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова, на която са й били връчени имената на 70 сътрудници на представителствата на Руската федерация у нас.

Уличените в „несвойствени дейности“ служители на посолството следва да напуснат територията на страната до 24 ч. на 3 юли 2022 г., съобщиха от Външно.

Във вербалната нота България е настояла и за редуциране на числеността на руските дипломати на територията на страната.

„Посланик Елеонора Митрофанова беше информирана за решението на българската страна за намаляване на числеността на персонала на руските представителства в Република България в граници, ненадвишаващи числеността на българските представителства в Руската федерация. Числеността следва да бъде поддържана в рамките на до 23 дипломатически и 25 административно-технически служители“, уточняват от ведомството.

„Искането на България има две основания: първо, реципрочност, основана на чл. 11 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Персоналът на задграничните представителства следва да се поддържа в разумни и нормални рамки, предвид настоящото състояние на двустранните отношения“, е първият аргумент за искането на МВнР.

„Второ, заради осъществяването от руски служители на дейност, определена от компетентните български власти като несъвместима с Виенската конвенция за дипломатическите отношения, чиято цел е развитието на приятелски отношения между държавите. Дейност, окачествявана от съответните институции като заплаха за националната сигурност, като основание обявяването им за нежелани“, допълват от Външното ни министерство по повод и последния случай с разкрити от службите 70 руски дипломати, работили за руските служби, за което съобщи по-рано Кирил Петков.

Във връчената на посланик Митрофанова вербална нота се заявява още очакването на българската страна Русия да закрие временно генералното си консулство в Русе, като България ще закрие временно Консулството си в Екатеринбург.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Камериерка се разплака щом видя какво има под чаршафите в хотелската стая
Next: Тотална брадва! Само часове след гоненето на дипломатите дойде фаза 2 от офанзивата ни срещу Русия

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.