Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По 200 лева на месец за тези млади българи от 1 октомври, нареди Николай Денков
  • Новини

По 200 лева на месец за тези млади българи от 1 октомври, нареди Николай Денков

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
fgdgjghjfghjghj.jpg

И студентите дочакаха някой да се сети за тях. Сега, когато премиер е Николай Денков се обърна внимание и на образованието и подкрепата за него. Академикът е пряко свързан с образованието и неведнъж е казвал, че то е негов приоритет.

Малко преди старта на новата учебна година дойде новината, че студентските стипендии се увеличават от 1 октомври т.г.

От 85 лв. минималната става 120 лв.

За най-добрите студенти са предвидени стипендии от 180 до 200 лв.

Блиц новината бе съобщена по БТВ и Нова

 

Разбира се, условието е да са пълни отличници.

За по-високите стипендии са отделени 6 млн. лв. до края на тази година, а за ремонт на общежития са предвидени 100 млн. лв.

„Парите са налице, очакваме проекти от университетите”, каза премиерът.

Не всички получават тези пари месечно, има изисквания, които трябва да се покрият, за да може учащия да получи стипендия.

Някои от тях са:

Студентите трябва да са приети в редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“ след средно образование и образователно-квалификационна степен „магистър“ след висше образование.

Стипендията се отпуска само за периода на обучение за придобиване на една образователно-квалификационна степен “ бакалавър“ и на една образователно- квалификационна степен „магистър“.

Стипендии не се отпускат на тези, които прекъсват или повтарят учебна година или семестър, с изключение на:
– повтарящи поради болест;
– студентки-майки, повтарящи поради бременност, раждане и отглеждане на
дете;
– повтарящи след прекъсване със заверени семестри и положени изпити поради
промяна в учебните планове и програми.

Условно записаните студенти нямат право на стипендия.
Подалите документи с неярно съдържание се лишават от стипендия до края на обучението и дължат връщане на получените суми за стипендии, отпуснати въз основа на документи с невярно съдържание.

Студенти, които са се преместили от една специалност в друга, или от едно учебно заведение в друго, нямат право на стипендия за учебните семестри, които повтарят поради преместването, ако през съответните семестри са получавали стипендия. Това са част от правилата, като всяко учебно заведение има собствени изисквания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на мистерията с Хекимян, знам защо напусна БТВ, обяви журналист
Next: Известен български актьор живее нов живот! Сключи таен брак на 77

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.