Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Правителството зарадва всички семейства с ученици с тези новини
  • Новини

Правителството зарадва всички семейства с ученици с тези новини

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
dfbgfgdbgfjghjkjh.png

Правителството одобри 93 163 066 лева за закупуване на познавателни книжки, учебници, електронно четими учебници, учебни комплекти и учебни помагала за учениците от I до XII клас в общинските детски градини и училища за 2024 година. Това съобщават от пресцентъра на МС.

За първи път безплатни учебници се осигуряват и за учениците от VIII до XII клас. Досега такива получаваха учениците от I до VII клас. Така за следващата учебна година безплатни учебници и учебни комплекти по общообразователните учебни предмети ще получат всички ученици от I до XII клас.

Ще бъдат отпуснати средства и за брайлиране на учебници за учениците с нарушено зрение от I до XII клас, както и за закупуване на учебни комплекти по специалните предмети за учениците с увреден слух.

Средствата ще бъдат разпределени въз основа на броя на децата и учениците в нея, подаден от Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование към февруари 2024 г.

За поредна година стотици възпитаници на учебни заведения от Враца ще участват в зимния спортно-туристически празник, организиран от местната администрация.

До момента своето участие са потвърдили над 100 ученици от града, съобщиха от общината.

Събитието ще се проведе на 24 февруари от 11:00 часа в местността „Учителски колонии“.

Програмата на състезанието включва дисциплините: крос, щафета и теглене на въже, предназначени за ученици от I до XII клас.

Геотехмин Геотехмин, Елаците-Мед и Сдружение „Арлекин“ продължават проекта „Да направим филм“ 

ООД, Елаците-Мед АД и Сдружение „Арлекин“ продължават партньорството в проекта „Да направим филм“. След успешната реализация на проекта през 2023 г., в който децата от община Етрополе представиха видеа за основни професии в минната индустрия, тази година фокусът ще бъде върху професиите от дуалната форма на обучение. За тях ще бъдат направени три късометражни филма.

Ученици от ПГ „Тодор Пеев“ заедно, със своите ментори от Елаците-Мед, ще разкажат в кадър за професиите монтьор на транспортна техника, оператор на автогрейдер и оператор на багер. Отговорните роли на режисьор, сценарист, оператор и монтажист са поверени на децата от СУ „Христо Ясенов“. 25 деца от двете училища вече започнаха практическите обучения в Комплекс „Етрополия“.

Десислава Найденова – директор на  ПГ „Тодор Пеев“ представи екипа, който ще създаде кинолентите и сподели, че тази година, за пръв път в рудник в Елаците-Мед децата ще проведат учебна практика на територията на комплекса.

„Убедена съм, че и тази година ви предстоят още предизвикателства. Пожелавам успех и на тазгодишните ви начинания и дано да имате следващи проекти, в които да се включим“, сподели Мила Манчева, директор на СУ „Христо Ясенов“.

По време на първото обучение преподавателите от НАТФИЗ доц. Юрий Дачев и д-р Росица Младенова и оператора от БНТ Олег Жаблянов, помогнаха на учениците в първите им стъпи в колективната работа над филма. Запознаха ги с основите на писането на сценарий, операторското майсторство и поведението пред камера.

Г-жа Яна Бенчева главен график в БНТ представи най-съвременните софтуери за графичен дизайн и постпродукция и демонстрира, как изкуственият интелект улеснява работата при създаването на един филм.

Вдъхновението от „Да направим филм“ мотивира Венцислав Павлов ученик по специалността Пътностроителна техника в ПГ „Тодор Пеев“ и той вече няма търпение да зададе въпросите си към специалистите в Елаците-Мед АД. Към проекта тръгва с положителни емоции и очаква са се пребори с някои от страховете си като например да говори пред камера. „Искам да се запозная с нови хора и да науча нещо ново“, сподели Венцислав.

Християн Василев от СУ „Христо Ясенов“, който за втори път участва в инициативата като оператор, сподели, че тази година очаква да е още по-забавно. Радостен е, че с екипа от „Да направим филм“ са създали нова кинолента, представяща коледното тържество в тяхното училище. Филмът се състезава за награда в конкурс организиран от първата детска интернет телевизия „Аз мога, аз знам“.

В началото на месец март предстоят обучения в ПГ „Златица“ за участниците от района на Средногорието.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички да прочетат тази новина, ако ще дават или взимат жилище под наем
Next: Още не е започнал, а вече се знае коя ще е победителката в Ергенът 3! Внимание – изненада!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.