Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Правителството реши: Минималната работна заплата се увеличава
  • Новини

Правителството реши: Минималната работна заплата се увеличава

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
rpasriasvaslvalsv.jpg

От 1 януари 2023 година със сигурност ще има нова минимална работна заплата, определена по новия механизъм и тя ще бъде около 50% от средната заплата за България.

Това каза в студиото на „Бизнес.БГ“ министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков.

Големият спор около Бюджет 2023 остава темата за минималната работна заплата. Синдикатите настояват за увеличение заради рекордната инфлация.
Темата вече е била обсъдена с премиера в Министерския съвет.

Няколко варианта са на масата. След като вече години държава, синдикати и работодатели не успяват да се разберат минималната работна заплата да се изчислява чрез механизъм, сега вариантите са няколко.

Не изпускай тези оферти:

Официалното и в анонсирания проект, и при евентуално удължаване на сегашния бюджет, сумата е 710 лева.
Съществуват обаче също варианти да е 760, 800 или 860 лева. Синдикатите настояват за минимум 850 лева.

След рекордната инфлация, отчетена от НСИ, идва време и за равносметка. Синдикатите пресмятат, че месечният доход, необходим на един работещ, който живее сам, е 1320 лева.

За семейство с едно дете са нужни общо 2376 лв. или с 400 лева повече от миналата година.

Атанас изчислява, че и сега по-голяма част от бюджета му отива за храна.

„При всички стоки има ръст.

Най-много е при зеленчуците и плодовете, при месата, млечните също. С 50-ина лв. в магазина почти нищо не можеш да си купиш на фона на м.г. като сравнение”, заявява Атанас Христозов.

Основният въпрос е дали минималната заплата наваксва ръста на инфлацията. На вчерашната среща на служебния премиер Гълъб Донев с работодатели и синдикати са обсъждани различни размери на минималната работна заплата.
„Смятани са три варианта – 760, 800 и 860.

На разговора трябва ли, или не трябва, премиерът всъщност зае позиция, че очевидно трябва да има някакво движение на минималната заплата, колко и какво обаче предстои да видим”, заяви Пламен Димитров – президент на КНСБ.

КНСБ са категорични, че приходите през 2023 г. в бюджета ще са повече и това позволява увеличение на минималното заплащане.
Те настояват то да стане поне 820 лева.„850 лева към 710 е 20-ина процента, колкото е инфлацията.

Следователно ние смятаме, че минималната заплата трябва да се актуализира с тези числа, още повече тя ще остане толкова, ако стане 850 за цялата 2023 година, когато също ще има инфлация”, поясни Димитров.

Работодателите очаквано не са съгласни на такова повишение.

От АИКБ предлагат изобщо да не се гласува бюджет за догодина, ако не се състави правителство.

„Тя трябва да се договоря и да е различна за различните икономически дейности. Само така може да бъде достатъчно адекватна”, смята Васил Велев, председател на АИКБ.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Три признака, че вашият починал роднина е близо до вас и ви пази
Next: Банките почват проверки откъде са парите в сметките ви

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.