Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Правят ни на луди с Кой да знае: скочиха зрители на БТВ
  • Новини

Правят ни на луди с Кой да знае: скочиха зрители на БТВ

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2024
sdfvdsflvkfdkbkfdgbkgfb.png

„Кой да знае?“ вече два месеца забавлява зрителите. Някои са доволни от това,
което предлагат актьорите в шоуто, а именно забавление и много смях, но винаги
има мнителни хора, опитващи се да „погледнат“ зад кулисите. Прокрадна се съмнение,
че капитаните на отборите знаят предварително верните отговори, само се редуват,
кой да печели поредния епизод.

Ту Милица, ту Пъдев изпъкват със знания и това може би поражда съмнения, че играта
е нагласена.

 

Много се фука с тази Павел баня. Става ми досаден.

 

Струва ми се ,че на този Пъдев му казват от слушалките . Първо си признава, че
нищо не знае пък изведнъж хоп отговора. Много е хитър и нахален преди това е го
познавах, но не ми допада.

Прави впечатление, че Пъдев знае предварително правилните отговори…..не ни правете
на глупаци….

 

Странното и едновременно невероятно при Пъдев е, че той винаги избира отговор
без да му мисли много и се оказва правилен отговор…което е изумително ..❤️❤️ Страхотен
актьор

 

Милица е изключително умна жена, доста завидни умения показа във всеки един епизод
.

 

Милица изведнъж последните предавания започна много да не мисли и да греши, защо
ли ? Може би, защото почти всяка вечер тя печелеше и да има равновесие явно са
решили да дадат няколко победи и на другият отбор ???? последните дни ми се вижда
много нагласено ????какво мислите, дали съм права?

Спрете да им подсказвате.Тогава да видим,кой го знае.????

 

 

Четох коментари, че е ,,нагласено“, че му ,,подсказват в слушалката“, че ,,знае
отговорите“ и всичко каквото се сетите, но не и, че е умен, има логична мисъл
и доза късмет! Ганьо винаги се съмнява!

Е, явно е пък много добър актьор, че показа силна емоция от постигнатия резултат.

Отдавна не съм гледала предаване с такъв интерес!

 

И на мен ми е все едно дали им подсказват или не!

Важно ми е, че са невероятно забавни и истински ме разтоварват!

А това, че са умни, знаещи, забавни и имат логична мисъл, никой не може да го
отрече!

 

Каква е истината няма никакво значение. Основната цел е забавлението и то им
се получава, въпреки мрънкането зрителите и феновете на предаването се множат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна в документите за отпускане и изплащане на обезщетенията за безработица
Next: Ето защо има огледало в асансьора – причината ще Ви изненада

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.