Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Празни къщи в този регион чакат желаещи да ги обитават безплатно
  • Новини

Празни къщи в този регион чакат желаещи да ги обитават безплатно

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
vsdfvdfbgfbdngfhnhgmhj.png

Все повече хора се решават да отдадат имотите си за ползване срещу стопанисване. ЗДРАВИ, ОБЗАВЕДЕНИ И МНОГОСТАЙНИ КЪЩИ, НАМИРАЩИ СЕ В ЖИВОПИСНИ МАЛКИ СЕЛЦА В ЦЕЛИЯ РЕГИОН, СА ОБЯВЕНИ ЗА БЕЗПЛАТНО ОТДАВАНЕ СРЕЩУ СТОПАНИСВАНЕ.

Все повече местни прегръщат идеята на Фейсбук групата „Имот под наем без наем“ да осигурят подслон за хора, желаещи да живеят на село, които нямат свой собствен дом. Офертите зачестиха, особено след публикацията в „Борба“ за двамата влюбени Ваяна и Симеон, които намериха мечтаното място за екодом в Малки чифлик.

Част от предложените за обитаване имоти са на млади хора, които са ги получили като наследство от своите родители или баби и дядовци, но нямат възможност да се върнат на село и да се погрижат за къщите. Новите собственици не желаят постройките да пустеят и да се рушат, затова се решават да ги дадат на непознати. Обикновено имотите разполагат с голям двор, зеленчукова и овощна нива, които могат да задоволят хранителните нужди на живущите. От своя страна пък те трябва да се погрижат за покрива, ако протече, или да направят ремонт, в случай че се наложи обновяване.

СРЕД ПОСЛЕДНИТЕ ОБЯВИ Е ТАЗИ НА МЛАДА ЖЕНА ЗА ДОМ В СТРАЖИШКОТО СЕЛО ЛОЗЕН. „Имотът се състои от две стаи, коридор и голяма маза, която е под цялата къща. До нея има две стопански постройки. В двора има много овощни дръвчета и лози, общо е един декар. В къщата има вода в кухнята, в мазето и навън.

Тоалетната е външна. Нуждае се от малко ремонт и почистване. Зад къщата има много свободни обработваеми ниви. Надявам се тази къща да намери добро и трудолюбиво семейство, което да я превърне в уютен дом“, гласи информацията за имота. Тя се допълва от снимки на мястото, от които става ясно, че с малко усилия то наистина може да се трансформира според вкуса на бъдещите ползватели. Публикацията е направена на 16 септември и все още не са открити обитатели.

Ден по-късно пък друга жена пусна оферта в групата за къща с уникална архитектура и четири декара двор с ябълкови дръвчета в полскотръмбешкото село Стефан Стамболово. В имота никой не е живял в продължение на една година, но преди това собственичката вложила 10 000 евро за ремонтни дейности, дограми и т.н. Жената е емигрирала от България, но й станало мъчно за любимата къща, която пустеела.

„Искрено се надявам да намеря точните хора, които ще са доволни и щастливи да живеят в моя дом. Създала съм го с много труд и любов и с много лишения, но си струваше. Не съм си идвала повече от три години, но зная, че новият път до Велико Търново е много удобен. За по-малко от 30 минути се стига до там от областния град“, казва стопанката.

Десетки хора реагирали на офертата и се обадили за имота. Жената допълва, че имала затруднения да избере на кого точно да повери къщата, тъй като всички били добронамерени, културни и възпитани хора, а тя от своя страна искала да помогне на всички. В крайна сметка обаче се спряла на най-подходящите кандидати.

ОБЯВИТЕ ЗА СЕЛСКИ КЪЩИ В ОБЛАСТТА СЕ ДОПЪЛВАТ ОЩЕ ОТ ИМОТ В НОВО ГРАДИЩЕ, ВИШОВГРАД, ХАДЖИДИМИТРОВО И Т.Н. Има и малко по-различни оферти, които включват и работа за желаещите обитатели.

„Търся съмишленици за развиване на селски имот в село Пушево до Велико Търново. Имотът разполага с две къщи, два гаража, стопански постройки, геран, четири декара двор.” Собственикът отдава безплатно мястото и предлага на бъдещите стопани да участват в производството на екоплодове и зеленчуци.

Много са и публикациите от семейства от всички краища на България, които искат да се заселят в областта. Повечето от двойките са с деца и имат желание да научат наследниците си на любов към земята и малките населени места, които съхраняват родните традиции и дух.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родиха им се деца и съпругът направи ДНК тест-Децата се оказаха негови, но поиска развод като видя снимки
Next: Ето ги мъжете, умъртвили 2-г. Данка! Зверството им е нечувано

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.