Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Празни къщи в този регион чакат желаещи да ги обитават безплатно
  • Новини

Празни къщи в този регион чакат желаещи да ги обитават безплатно

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
vsdfvdfbgfbdngfhnhgmhj.png

Все повече хора се решават да отдадат имотите си за ползване срещу стопанисване. ЗДРАВИ, ОБЗАВЕДЕНИ И МНОГОСТАЙНИ КЪЩИ, НАМИРАЩИ СЕ В ЖИВОПИСНИ МАЛКИ СЕЛЦА В ЦЕЛИЯ РЕГИОН, СА ОБЯВЕНИ ЗА БЕЗПЛАТНО ОТДАВАНЕ СРЕЩУ СТОПАНИСВАНЕ.

Все повече местни прегръщат идеята на Фейсбук групата „Имот под наем без наем“ да осигурят подслон за хора, желаещи да живеят на село, които нямат свой собствен дом. Офертите зачестиха, особено след публикацията в „Борба“ за двамата влюбени Ваяна и Симеон, които намериха мечтаното място за екодом в Малки чифлик.

Част от предложените за обитаване имоти са на млади хора, които са ги получили като наследство от своите родители или баби и дядовци, но нямат възможност да се върнат на село и да се погрижат за къщите. Новите собственици не желаят постройките да пустеят и да се рушат, затова се решават да ги дадат на непознати. Обикновено имотите разполагат с голям двор, зеленчукова и овощна нива, които могат да задоволят хранителните нужди на живущите. От своя страна пък те трябва да се погрижат за покрива, ако протече, или да направят ремонт, в случай че се наложи обновяване.

СРЕД ПОСЛЕДНИТЕ ОБЯВИ Е ТАЗИ НА МЛАДА ЖЕНА ЗА ДОМ В СТРАЖИШКОТО СЕЛО ЛОЗЕН. „Имотът се състои от две стаи, коридор и голяма маза, която е под цялата къща. До нея има две стопански постройки. В двора има много овощни дръвчета и лози, общо е един декар. В къщата има вода в кухнята, в мазето и навън.

Тоалетната е външна. Нуждае се от малко ремонт и почистване. Зад къщата има много свободни обработваеми ниви. Надявам се тази къща да намери добро и трудолюбиво семейство, което да я превърне в уютен дом“, гласи информацията за имота. Тя се допълва от снимки на мястото, от които става ясно, че с малко усилия то наистина може да се трансформира според вкуса на бъдещите ползватели. Публикацията е направена на 16 септември и все още не са открити обитатели.

Ден по-късно пък друга жена пусна оферта в групата за къща с уникална архитектура и четири декара двор с ябълкови дръвчета в полскотръмбешкото село Стефан Стамболово. В имота никой не е живял в продължение на една година, но преди това собственичката вложила 10 000 евро за ремонтни дейности, дограми и т.н. Жената е емигрирала от България, но й станало мъчно за любимата къща, която пустеела.

„Искрено се надявам да намеря точните хора, които ще са доволни и щастливи да живеят в моя дом. Създала съм го с много труд и любов и с много лишения, но си струваше. Не съм си идвала повече от три години, но зная, че новият път до Велико Търново е много удобен. За по-малко от 30 минути се стига до там от областния град“, казва стопанката.

Десетки хора реагирали на офертата и се обадили за имота. Жената допълва, че имала затруднения да избере на кого точно да повери къщата, тъй като всички били добронамерени, културни и възпитани хора, а тя от своя страна искала да помогне на всички. В крайна сметка обаче се спряла на най-подходящите кандидати.

ОБЯВИТЕ ЗА СЕЛСКИ КЪЩИ В ОБЛАСТТА СЕ ДОПЪЛВАТ ОЩЕ ОТ ИМОТ В НОВО ГРАДИЩЕ, ВИШОВГРАД, ХАДЖИДИМИТРОВО И Т.Н. Има и малко по-различни оферти, които включват и работа за желаещите обитатели.

„Търся съмишленици за развиване на селски имот в село Пушево до Велико Търново. Имотът разполага с две къщи, два гаража, стопански постройки, геран, четири декара двор.” Собственикът отдава безплатно мястото и предлага на бъдещите стопани да участват в производството на екоплодове и зеленчуци.

Много са и публикациите от семейства от всички краища на България, които искат да се заселят в областта. Повечето от двойките са с деца и имат желание да научат наследниците си на любов към земята и малките населени места, които съхраняват родните традиции и дух.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родиха им се деца и съпругът направи ДНК тест-Децата се оказаха негови, но поиска развод като видя снимки
Next: Ето ги мъжете, умъртвили 2-г. Данка! Зверството им е нечувано

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.