Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пребитата пред детето си на Витошка: Блъскаха ме, удряха ми юмруци
  • Новини

Пребитата пред детето си на Витошка: Блъскаха ме, удряха ми юмруци

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
shfghdfghrher.png

„Застигнаха и се опитаха да ме извадят от колата. Скубаха ме, блъскаха ме по главата, удряха ми юмруци. Не осъзнах какво се случва дълго време. Дъщеря ми започна да снима. Шофьорът на едната кола извади ключовете от моята“, това разказа пострадалата от агресия на пътя майка, пребита пред дъщеря си.

Майка и дъщеря бяха нападнати в центъра на София. На 31 август Диляна Янева и 17-годишното й дете са набити на булевард „Витоша”. По думите на потърпевшите до физическата саморазправа се стига, след като жената засича на пътя, без да иска, други два автомобила. Пострадалата има документ от Съдебна медицина. Дъщеря й успява да заснеме случката.

„Бяхме тръгнали към квартал „Младост”. На Южния парк имаше задръстване и сменихме в последния момент маршрута. Нямаше коли зад мен. Единият шофьор, с който се скарахме, наби спирачки и започна да ме пита „Какво става, какво правиш?”. После продължи да кара и по-надолу пак наби спирачки, а аз му свирнах. След това се опитах да го изпреваря, защото не исках да го блъсна отзад.

Той криволичеше, за да ме засече. Затова минах пред него и пред още една кола. После спрях на червен светофар. Тогава ме застигнаха и се опитаха да ме извадят от колата. Скубаха ме, блъскаха ме по главата, удряха ми юмруци. Не осъзнах какво се случва дълго време. Дъщеря ми започна да снима. Шофьорът на едната кола извади ключовете от моята. Когато започнаха да ме удрят, съм изпуснала спирачката и автомобилът тръгна напред. Бяхме в шок”, разказа Диляна Янева пред NOVA.

„Излязох от колата. Успях да снимам регистрации, лица. Единият мъж започна да ме удря и искаше да ми вземе телефона. Мама звънна на 112. След няколко секунди стана зелено и двамата просто се качиха в колите си и избягаха”, допълни дъщерята.

Диляна Янева поясни, че от 112 са ги питали дали имат нужда от спешна медицинска помощ и са заявили, че ако намерят шофьорите, ще им се обадят. След няколко дни жените са извикани в 4-о Районно управление за показания.

„В петък бяхме на разпознаване по снимки. Разбрахме, че мъжете са задържани и случаят ще бъде предаден на Прокуратурата”, каза още жената.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжен ден за футбола. Отиде си легендарен вратар
Next: Извънреден ход от Денков, каква е причината

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.