Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преборих рака: Дизайнерката Евгения Борисова разтърси мрежата с емоционална изповед
  • Новини

Преборих рака: Дизайнерката Евгения Борисова разтърси мрежата с емоционална изповед

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
raskrasgjfdgkdfg.png

Топ дизайнерката Евгения Борисова разкри, че е преборила битката с рака.

Кратка, но изключително емоционална изповед помести на стената си във Фейсбук българската дизайнерка Евгения Борисова.

 

„Скъпи приятели, днес празнувам втори шанс“, с тези думи започва публикацията на дизайнерката.

Евгения споделя, че на седми април, при профилактичен преглед, медицински специалисти са й открили тумор в левия яйчник. Последвала е спешна операция в „Джо Хопкинс Анадолу“ в Истанбул и тогава дизайнерката е била диагностицирана с рак трета степен.

 

„Няма да разказвам подробно тук за това, но ще намеря начин да разкажа на хората всичко, което преживях и разбрах за това заболяване и как победих рака. Единственото нещо, което обещах пред Бог, е да ви кажа, че той чува молитвите, ако говорите с Него и му вярвате. Той не за първи път чува молитвите ми и сега беше до мен и не ме остави“, пише тя.

 

 

Евгения Борисова, която се занимава професионално с мода от 2008 година, не пропусна да благодари на лекарите в болницата в Истанбул.

 

„Благодаря на целия екип лекари в Джо Хопкинс, които се грижеха за мен през тези месеци. Благодаря на приятелите ми, които бяха до мен и ме подкрепяха, на всички, които ме обичат и бяха свидетели на всичко“, добавя тя.

Дизайнерката отбелязва, че е качила килограми и е без коса.

 

„Пролях много сълзи, учех се да простя на всички, които са ме наранили, измамили и обидили, исках прошка и аз за волни и неволни грешки, но по-важното е, че победих с Божията помощ. Амин! Когато свърши всичко и лечението е успешно биеш на изхода звънчето. До него има текст: Ти беше силен и повярва в себе си и своето оздравяване, повярва в Бог и сега можеш да празнуваш!“, завърша публикацията си Евгения.

 

Под поста на популярната дизайнерка заваляха пожелания за здраве, късмет и щастие.

„Мила Жени, сърцето ми се сви, като видях какво си преживяла. Ти си герой.

 

Никога не падай духом, красивото ти лице и красивото ти сърце нито една болест не може да ги засенчи, бъди здрава и се наслаждавай на всеки миг от твоя втори живот!“, написа “Мис Свят България 2017“ Вероника Стефанова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идващото Пълнолуние ще донесе много пари на тези 4 зодии
Next: Честито на Ралица Паскалева! Днес семейството се увеличи с още един член

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.