Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преборих рака: Дизайнерката Евгения Борисова разтърси мрежата с емоционална изповед
  • Новини

Преборих рака: Дизайнерката Евгения Борисова разтърси мрежата с емоционална изповед

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
raskrasgjfdgkdfg.png

Топ дизайнерката Евгения Борисова разкри, че е преборила битката с рака.

Кратка, но изключително емоционална изповед помести на стената си във Фейсбук българската дизайнерка Евгения Борисова.

 

„Скъпи приятели, днес празнувам втори шанс“, с тези думи започва публикацията на дизайнерката.

Евгения споделя, че на седми април, при профилактичен преглед, медицински специалисти са й открили тумор в левия яйчник. Последвала е спешна операция в „Джо Хопкинс Анадолу“ в Истанбул и тогава дизайнерката е била диагностицирана с рак трета степен.

 

„Няма да разказвам подробно тук за това, но ще намеря начин да разкажа на хората всичко, което преживях и разбрах за това заболяване и как победих рака. Единственото нещо, което обещах пред Бог, е да ви кажа, че той чува молитвите, ако говорите с Него и му вярвате. Той не за първи път чува молитвите ми и сега беше до мен и не ме остави“, пише тя.

 

 

Евгения Борисова, която се занимава професионално с мода от 2008 година, не пропусна да благодари на лекарите в болницата в Истанбул.

 

„Благодаря на целия екип лекари в Джо Хопкинс, които се грижеха за мен през тези месеци. Благодаря на приятелите ми, които бяха до мен и ме подкрепяха, на всички, които ме обичат и бяха свидетели на всичко“, добавя тя.

Дизайнерката отбелязва, че е качила килограми и е без коса.

 

„Пролях много сълзи, учех се да простя на всички, които са ме наранили, измамили и обидили, исках прошка и аз за волни и неволни грешки, но по-важното е, че победих с Божията помощ. Амин! Когато свърши всичко и лечението е успешно биеш на изхода звънчето. До него има текст: Ти беше силен и повярва в себе си и своето оздравяване, повярва в Бог и сега можеш да празнуваш!“, завърша публикацията си Евгения.

 

Под поста на популярната дизайнерка заваляха пожелания за здраве, късмет и щастие.

„Мила Жени, сърцето ми се сви, като видях какво си преживяла. Ти си герой.

 

Никога не падай духом, красивото ти лице и красивото ти сърце нито една болест не може да ги засенчи, бъди здрава и се наслаждавай на всеки миг от твоя втори живот!“, написа “Мис Свят България 2017“ Вероника Стефанова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идващото Пълнолуние ще донесе много пари на тези 4 зодии
Next: Честито на Ралица Паскалева! Днес семейството се увеличи с още един член

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.