Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преборих рака: Дизайнерката Евгения Борисова разтърси мрежата с емоционална изповед
  • Новини

Преборих рака: Дизайнерката Евгения Борисова разтърси мрежата с емоционална изповед

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
raskrasgjfdgkdfg.png

Топ дизайнерката Евгения Борисова разкри, че е преборила битката с рака.

Кратка, но изключително емоционална изповед помести на стената си във Фейсбук българската дизайнерка Евгения Борисова.

 

„Скъпи приятели, днес празнувам втори шанс“, с тези думи започва публикацията на дизайнерката.

Евгения споделя, че на седми април, при профилактичен преглед, медицински специалисти са й открили тумор в левия яйчник. Последвала е спешна операция в „Джо Хопкинс Анадолу“ в Истанбул и тогава дизайнерката е била диагностицирана с рак трета степен.

 

„Няма да разказвам подробно тук за това, но ще намеря начин да разкажа на хората всичко, което преживях и разбрах за това заболяване и как победих рака. Единственото нещо, което обещах пред Бог, е да ви кажа, че той чува молитвите, ако говорите с Него и му вярвате. Той не за първи път чува молитвите ми и сега беше до мен и не ме остави“, пише тя.

 

 

Евгения Борисова, която се занимава професионално с мода от 2008 година, не пропусна да благодари на лекарите в болницата в Истанбул.

 

„Благодаря на целия екип лекари в Джо Хопкинс, които се грижеха за мен през тези месеци. Благодаря на приятелите ми, които бяха до мен и ме подкрепяха, на всички, които ме обичат и бяха свидетели на всичко“, добавя тя.

Дизайнерката отбелязва, че е качила килограми и е без коса.

 

„Пролях много сълзи, учех се да простя на всички, които са ме наранили, измамили и обидили, исках прошка и аз за волни и неволни грешки, но по-важното е, че победих с Божията помощ. Амин! Когато свърши всичко и лечението е успешно биеш на изхода звънчето. До него има текст: Ти беше силен и повярва в себе си и своето оздравяване, повярва в Бог и сега можеш да празнуваш!“, завърша публикацията си Евгения.

 

Под поста на популярната дизайнерка заваляха пожелания за здраве, късмет и щастие.

„Мила Жени, сърцето ми се сви, като видях какво си преживяла. Ти си герой.

 

Никога не падай духом, красивото ти лице и красивото ти сърце нито една болест не може да ги засенчи, бъди здрава и се наслаждавай на всеки миг от твоя втори живот!“, написа “Мис Свят България 2017“ Вероника Стефанова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идващото Пълнолуние ще донесе много пари на тези 4 зодии
Next: Честито на Ралица Паскалева! Днес семейството се увеличи с още един член

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.