Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преглътнахме, че сметките скачат трагично, но вече ни попиляха! Нов скок на цените на бензина и дизела
  • Новини

Преглътнахме, че сметките скачат трагично, но вече ни попиляха! Нов скок на цените на бензина и дизела

Иван Димитров Пешев май 28, 2022
traigaisksmetktii.jpg

От началото на месеца цените са се увеличили с 5-6%

Скок в цената на бензина и дизела от началото на месеца. Цените са се увеличили с между 5 и 6 %. Експертите обясняват покачването с поскъпването на петрола и готовите продукти – бензин и дизел на борсите.

Ако на 1 май средната цена на бензионостанциите в страната на най-масовия бензин А 95 е била 2, 97 лв. днес за литър плащаме средно 3, 15 лв. За дизел в началото на месеца сме давали средно 3, 13 лв. за литър, а днес вече е 3, 28 лв.

От началото на май средната цена на бензина е скочила средно с 18 стотинки за литър.

Стефан Петков зарежда и бензин, и газ. Разказва, че високите цени се отразяват зле на семейния бюджет.

„Нормалната цена на бензина е 2 лв., а на газта – лев. Според мен има сериозна спекула”, сподели мъжът.

Не със спекула, а с поскъпването на петрола и готовите продукти на борсите обясняват повишението от Петролната и газова асоциация.

„Дизелът се покачи сериозно заради кризата в Украйна и повишеното търсене в региона. По отношение на бензина сега се наблюдава същото нещо поради започване на периода на пътуванията в САЩ и в Европа”, обясни Светослав Бенчев от Петролната и газова асоциация.

„Бензинът в последните две седмици скочи с над 150 долара. Фючърсите му скочиха по простата причина , че има търсене на пазарите заради летния сезон”, коментира Димитър Хаджидимтров от Асоциацията на търговците на горива.

Дали ще има още покачване на цените зависи от международните пазари, казват експертите. Барелът суров петрол днес струва 116 долара, а в началото на месеца е с 6 долара по-малко.

„Еврото изключително поевтиня покрай кризата в Украйна, доларът доста поскъпна – само за миналата седмица с около 10 ст., а както знаете петролът се купува в долари”, поясни Белчев.

Възможно било обаче в разгара на летния сезон да има още покачване.

„Максимум да стане 3.25 лв.”, прогнозира Хаджидимтров.

Междувременно бензиностанциите все още не са наясно как ще се приспада отстъпката от 25 ст. за литър при горивата за физическите лица.

„За момента нямаме нищо представено и написано. Не знаем дори какви видове продукти ще бъдат включени в тази схема. Ще има ли за 50 л. ограничение, няма ли да има”, каза още Белчев.

„Много от нашите колеги изказват своите опасения, че няма да имат достатъчно оборотни средства да поемат тази тежест. Ако се налага да се преработват системи, за да може отчетността към НАП да върви коректно , фирмите, които ще го направят това, ще ни вземат поне по 1000 лв.”,каза Хаджидимитров.

От Финансовото министерство вече заявиха, че отстъпката при горивата ще се ползва срещу талон на колата. Лимит на месец при горивото няма да има, а след това държавата ще възстановява парите на бензиностанциите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чака ни мор! Икономисти сгащиха Василев в брутална лъжа: Правителството ще метне бялата кърпа
Next: Очевидно е че се мразеха и ревнуваха, но току-що войната между Лена и Линда стана буквално ядрена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.