Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме на живо от Старосел, където кметът помете с кола 6-годишно детенце, борят се за живота му
  • Новини

Предаваме на живо от Старосел, където кметът помете с кола 6-годишно детенце, борят се за живота му

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
whelhlehnene.jpg

6-годишно дете е пострадало при катастрофа тази сутрин в хисарското село Старосел, съобщиха от полицията. Момченцето е пресичало с дядо си, когато е било блъснато от кмета на населеното място Матея Гудев.

Той е арестуван по Закона на МВР за 24 часа, съобщи ПБ Новинар, позовавайки се на разследващи.

Момченцето е настанено е в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив. От болницата съобщиха, че детето е в тежко състояние, с опасност за живота. Има счупени ребра и други наранявания. Лекарите се борят за живота на малкия.

По данни на местния сайт Гудев е шофирал бавно, просто не е видял детето. В селото се чудят какво е станало, тъй като до момента кметът нямал никакви нарушения на пътя. Той е бивш военен, бил съвестен и отговорен. По случая ще бъде образувано досъдебно производство.

На кмета са направени тестове за алкохол и наркотици, които са отрицателни.

Все още продължават действията по разследването, уточниха от полицията.

Подобен случай с кмет и 6-годишно дете имаше и през ноември 2015 г. на кръстовище край училището в Трън. При опит да премине зад автобус момче беше блъснато от задницата на джипа на тогавашния кмет Станислав Николов.

Първоначалната версия на разследващите беше, че то не е ударено, а се е блъснало само в кметския автомобил. Впоследствие разследването претърпя пълен обрат. От Трън делото беше преместено в Перник по нареждане на главния прокурор.

От прокуратурата признаха още, че свидетели на инцидента са били притискани да мълчат, за да затруднят разследването. Към някои от тях са били отправяни и смъртни заплахи. Всичките автотехнически експертизи, както и съдебно-медицинската, показаха, че вината за инцидента е на Станислав Николов.

Според обвинението скоростта на колата е била 25 км в час. Освен това от прокуратурата посочват, че той не е внимавал въпреки предупредителния знак „Деца“ край учебното заведение.

Пернишкия районен съд обаче отсъди, че Николов е невинен. Години след инцидента малкият Ивайло все още се възстановява. Той ходи на психолог, а травмите му са за цял живот.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Парламентът се разтресе! Асен Василев става премиер
Next: Жоро Хаджиев: Духове на отдавна починали хора обитават изоставени села

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.