Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме на живо от Тексас: Нова касапница, осеяно е с над 20 трупа на деца и възрастни
  • Новини

Предаваме на живо от Тексас: Нова касапница, осеяно е с над 20 трупа на деца и възрастни

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
paocalclacla.jpg

Броят на загиналите при стрелбата в Тексас надхвърли 20 души. 18 деца и трима възрастни са жертвите в град Увалде, заяви сенаторът от района Роланд Гутиерес. Пред Си Ен Ен той каза, че информацията за нарасналия брой убити в началното училище в града му е била съобщена от местни рейнджъри, съобщава БНР.

Гутиерес определи 18-годишния нападател като объркан: „Той е посещавал гимназията в Увалде и за съжаление на 18-ия си рожден ден си е купил две пушки. Това е първото нещо, което е направил, когато е навършил годините преди известно време. Има и неща в социалните мрежи, заплахи като „Децата да внимават“, смятам, че това ще стане ясно в следващите дни. Без думи съм от всичко това, много съм натъжен заради станалото в моя избирателен район и тази общност.“

Според други източници младежът е разполагал с пистолет и полуавтоматична пушка.

В предишни информации се казваше, че учител и най-малко 14 ученици и учител са убити при стрелбата в град Увалде, в близост до Сан Антонио и до мексиканската граница. Поне още 15 души са ранени.

В училището учат около 500 деца от втори до четвърти клас.

„Стрелецът е Салвадор Рамос, на 18 години, който живее в Увалде. Смята се, че той е оставил колата си е влязъл в училището, като е имал пистолет. Предполага се че може да е разполагал и с пушка, но това все още не е потвърдено. Нападателят е мъртъв и се смята, че е бил застрелян от полицаите, които са дошли на мястото“, съобщи малко след инцидента губернаторът на Тексас Грег Абът.

Главният прокурор на щата Кен Пакстън предложи учителите и друг административен персонал в училищата да разполага с оръжие. Това според него може да спре нападателите докато пристигнат представители на полицията.
„Да въоръжим потенциално учителите и другите администратори, които имат подготовка, защото първите отзовали се на сигнала представители на властите обикновено не могат да стигнат навреме, за да предотвратят стрелбата. Това не е възможно, освен ако нямате полицай във всяко учебно заведение. Затова смятам, че трябва да се направи повече в самите училища.“

Президентът Джо Байдън е информиран за случилото се в Увалде и предстои да направи изявление. Той е наредил флаговете на Белия дом и други обществени сгради да бъдат спуснати наполовина до залез на 28 май в знак на почит към жертвите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Такова чудо не помним. Масов гроб в София, говори се за 50 трупа
Next: 62-годишен софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна! Вижте само какво го сполетя преди малко

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.