Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме от МС от където Лена Бориславова разтърси държавата с жестоки обвинения: Удобна бухалка
  • Новини

Предаваме от МС от където Лена Бориславова разтърси държавата с жестоки обвинения: Удобна бухалка

Иван Димитров Пешев март 29, 2022
lenlnadurjava.jpg

Спецсъдът и прокуратурата бяха превърнати в удобна бухалка през последните години. Проблемите в съдебната власт бяха в основата на забавата на придвижването на Плана за възстановяване. Това обяви Лена Бориславова, началник на кабинета на премиера Кирил Петков, на пресконференция в Министерски съвет.

„Продължаваме промяна“ сложи като основен приоритет реформата в съдебната система. Само за 100 дни сме на прага на закриване на спецсъдидилищата. Също така в ход е и реформа в КПКОНПИ. Изпълнителната власт ще продължи в този дух“, каза още Лена Бориславова.

„Прокуратурата, ако има стари навици, най-учтиво ги моля да не ни ги налагат“, каза още Лена Бориславова и така задочно отговори на шефката на спецпрокуратурата Валентина Маджарова, която по-рано днес на брифинг „поиска списък кого могат да разследват“.

„За нас будят удивление някои действия на прокуратурата. Повече от 2 месеца отне да разпитат човек, който иска да даде показания (Васил Божков – б.р.), но за по-малко от 2 часа успяха да открият досъдебно производство срещу вицепремиер (Асен Василев – б.р.) за разговор, в който той не е участвал и не се е състоял“, каза Бориславова по повод твърденията на Георги Самуилов, че е бил изнудван от финансовия министър.

„Прокуратурата трябва да започне да работи ефективно в рамките на своите конституционни правомощия, а не само с пресконференции“, каза още Бориславова и добави, че освен независима, тя дължи и отчетност.

„Основна причина за неприемане на нашия План за възстановяване беше именно липсата на достатъчно решителни и значими заявки за реформи относно отчетността и отговорността на главния прокурор и българската прокуратура. Министерският съвет вече е контактна точка на Европейската прокуратура за подаване на сигнали по независим начин и също така с министерство на правосъдието сме напът да качим за обществено обсъждане, който ще позволи ефективно разследване и независимо такова в полза на Европейската прокуратура“, подчерта началникът на кабинета.

От утре правителството пуска на сайта си и подстраница, в която ще е описана законодателната дейност на правосъдното министерство. Там ще има информация и как граждани да подават сигнали до европрокуратурата.

По-рано днес заместник-главните прокурори Десислава Пиронева, Красимира Филипова и Борислав Сарафов дадоха 15 примера за лъжи, изречени от политици.

От прокуратурата казаха също така, че занапред редовно ще прави обзор на неверните твърдения по адрес на държавното обвинение, придружен от отговори по всяко едно от тях.

„Прокуратурата на Република България е подложена на атаки, представляващи системното нарушение на принципите на върховенството на закона, изразяващо се в манипулативни и неверни твърдения от представители на изпълнителната и законодателната власт“, заяви Пиронева, която е и ръководител на Върховната административна прокуратура.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 25-г дъщеря на приятелката ми се омъжи за 60-г мъж, развръзката бе изненадваща
Next: Експерт от Германия доказа, че еврото е по-изгодно за България, обясни защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.