Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме от Нова Загора: Тотална касапница с бързия влак! Млад мъж е починал
  • Новини

Предаваме от Нова Загора: Тотална касапница с бързия влак! Млад мъж е починал

Иван Димитров Пешев септември 8, 2022
uruzurasbuasbu.jpg

Мъж на 39 години е починал, след като е бил блъснат от товарен влак край Нова Загора, потвърди за БТА говорителят на Областната дирекция на МВР – Сливен Първолета Мандинска.

Инцидентът е станал малко след 15:00 часа днес.

Мъжът е лежал на железопътната линия. Той е от Нова Загора, психично болен е.

Образувано е досъдебно производство, като по първоначални данни става въпрос за самоубийство, посочиха още от полицията.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

69-годишен спасител се удави на плажа в Слънчев бряг при опит да спаси две жени. Инцидентът е станал днес по обед, съобщава БНТ.

Жените започнали да се давят, когато спасителят от 15-ти пост се притекъл на помощ. Летовниците са извадени от водата живи с помощта на други спасители, но техният колега издъхнал в морето.

Въпреки оказаната му медицинска помощ, лекарите на са успели да го спасят.

Починалият спасител е на 69-годишна възраст.

Още криминални:

Трагедията се разигра в края на август в квартал „Шести”

Апелативният съд в Бургас потвърди най-тежката мярка задържане под стража, постановена от съда в Сливен за обвинения в двойното убийство на баща и син, миналият петък в Нова Загора.

Тогава при масово сбиване в квартал „Шести” между две фамилии, обвиняемият стрелял с незаконно притежавано оръжие срещу нападателите си, които нахлули в дома му с хладно оръжие. Загинали баща и син на 65 и 31 г.

Двама убити при бой между фамилии в Нова Загора

Тримата защитници на обвиняемия, който живее и работи във Франция, твърдят, че той е действал в условия на неизбежна самоотбрана, защото конфликтът между двете фамилии бил дългогодишен и затова поискаха да бъде пуснат под парична гаранция.

Още крими:

Нарушителите опитали да запалят собствената си кола

Бракониери заплашиха с резачка горски служители в гора край Дупница. Нарушителите дори опитали да подпалят собствената си кола, вероятно за да прикрият следите си. Задните стопове на автомобила пък били боядисани със зелена блажна боя.

За случилото се в ефира на „Здравей, България” разказаха горските служители Васил Бойчев и Велимир Иванов.

СРЕЩУ НЕЗАКОННАТА СЕЧ: С мобилно приложение проверяваме за бракониери

„Получих сигнал от колега, че е задържан автомобил с иглолистна дървесина. При извършената проверка водачът не е представил билет, който да показва произхода на дървесината. Веднага са уведомени и органите на МВР”, каза Бойчев.

Според Иванов той и колегите му често ставали обект на нападения и заплахи от страна на нарушители.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дълбок поклон. Почина големият Никола Марков, брат на писателя Георги Марков
Next: България тръпне! Президентът Радев говори с Лукойл да намалят цените

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.