Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме пряко от болницата! Шефът на Лукойл загина при мистериозни обстоятелства
  • Новини

Предаваме пряко от болницата! Шефът на Лукойл загина при мистериозни обстоятелства

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
luskdaskdas.jpeg

Председателят на борда на директорите на петролната компания „Лукойл“ Равил Маганов е загинал след падане от прозореца на Централната клинична болница (ЦКБ) в Москва, съобщават агенциите ТАСС и Интерфакс като се позовават на свои източници.

„Тази сутрин Маганов е паднал от прозореца на Централна клинична болница. Той е починал от нараняванията си“, предава Интерфакс.

Това е пореден случай на инцидент с висш руски енергиен мениджър. През юли Юрий Воронов, главен изпълнителен директор на един от контрагентите на руския газов монополист ”Газпром”, беше открит мъртъв в басейна на вилата си.

През април във вила в испанския град Лорет де Мар беше открито мъртво семейството на 55-годишния Сергей Протосени, мениджър в най-голямата руска частна газова компания „Новатек“. В Москва беше намерено мъртво семейството на бившия вицепрезидент на „Газпромбанк“ Владислав Аваев.

Не изпускай тези оферти:

В началото на годината Леонид Шулман, ръководител на транспортната служба на „Газпром Инвест“, беше намерен мъртъв във ваната си, а Александър Тюляков (заместник-генералeн директор на Единния разплащателен център на „Газпром“) – обесен в гаража на къщата си.

През април президентът, съсобственик и основател на руския петролен гигант „Лукойл“ Вагит Алекперов подаде оставка.

Новината за смъртта на Маганов идва ден преди срещата на министрите на финансите от групата на седемте водещи икономики в света (G7), на който ще обсъдят предложеното от администрацията на САЩ ограничение на цената на руския петрол.

Министрите на финансите на Г-7 ще обсъдят как да определят „таван“ на цената на руския петрол, както и евентуално блокиране на транспортирането му.

През юни Съветът на Европейския съюз прие окончателно шестия пакет от санкции срещу Русия, с който се налага ембарго върху вноса на петрол. Ембаргото предвижда временно изключение за някои държави, сред които и България. Българското пристанище „Росенец“ остава единственото в Европа, през което ще може да се внася руски петрол.

Според Bloomberg от началото на годината приходите на Русия от петрол са нараснали с 50 процента.

Западните лидери предложиха решение на този проблем чрез ограничаване на цената на руския петрол, която рафинериите и търговците имат право да плащат.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва страшна буря в петък: Оранжев и жълт код за валежи и гръмотевици в 15 области
Next: Извънредно! Български бус падна в река в Унгария. Има много загинали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.