Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди да сварите яйцата за Великден, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО направете това – черупката сама ще пада като я белиш
  • Новини

Преди да сварите яйцата за Великден, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО направете това – черупката сама ще пада като я белиш

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
sadvdsfavdfsbfdgngn.png

Преди Великден домакините трескаво споделят в социалните мрежи своите изпитани трикове за варене на яйца.

Най-честият проблем на повечето от нас е, че яйцата се напукват при варене, а кой би искал да се „чукне“ с пукнато яйце навръх най-светлия празник? Другата неприятна част идва при беленето на сварените яйца – често пъти черупката пада заедно с половината от белтъка.

Предлагаме ви няколко прости трика за избягване на подобни ситуации.

Надупчете яйцето с карфица

Ако черупките на вашите твърдо сварени яйца често се напукват и белтъците изтичат във водата, трябва да опитате този трик.

Първо яйцето трябва да е на стайна температура. Второ, преди да го сложите в тенджера, го надупчете с карфица от по-широката страна. Благодарение на това ще освободите част от въздуха, който няма да притиска отвътре черупката на яйцето с голяма сила (няма да се образува високо налягане). Това ще помогне за предотвратяване на напукване по време на варене.

Тест за свежест

 

Ако не сте сигурни дали едно яйце е с добро качество, направете този прост тест за свежест, като поставите яйцата във вода. Ако сложите едно яйце хоризонтално на дъното на съд с вода и след известно време то се обърне вертикално и се издигне нагоре, това означава, че е старо.

Ако поставите яйцето на дъното на съда и то лежи спокойно хоризонтално, без да се повдига, това означава, че яйцето е прясно и много годно за консумация.

„Красиво“ белене на яйца

 

Ако искате свареното яйце да бъде перфектно обелено (например за приготвяне на пълнени яйца), приложете тези лесни съвети.

Първо добавете една супена лъжица сол или сода към водата. Второ, след готвене почукайте яйцето отстрани на тенджерата, за да се спука черупката. Поставете такова яйце обратно във водата за няколко минути. Благодарение на това черупката почти ще се отдели от белтъка.

Свежест за дълго време

Ако сварените яйца ще се използват след известно време, съхранявайте ги в плътно затворен съд, пълен със студена вода.

Това ще предпази яйцата от изсъхване и втвърдяване. За да се затоплят, ще бъде достатъчно да ги сложите в гореща вода за 2 минути.

Continue Reading

Previous: При използване на течен препарат за пране – ето какви груби грешки правим
Next: Стефка Костадинова се омъжва за бившия на Жени Живковa -Трима Николаевци превземат живота й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.