Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди да си отиде завинаги от този свят, 24-годишен младеж разтърси света с това послание
  • Новини

Преди да си отиде завинаги от този свят, 24-годишен младеж разтърси света с това послание

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
mladejsmurtbolest.jpg

Замисляте ли се често за смисъла на живота, или просто го живеете по инерция?
Трябва ли да се случи нещо страшно, за да осъзнаем колко крехко е нашето съществуване?
Вижте историята на този 24-годишен младеж, която разлюля Интернет пространството.
Той отправя посланието си към онези, които ги очакват още много години живот.
Привилегия, която на него му бива отнета.
„На 24 години съм и вече знам коя е вратовръзката, която ще нося на своето погребение, което ще се случи след няколко месеца.

Не знам дали подхожда на костюма ми, но подхожда идеално на събитието.
Твърде късно се разбра, че съм болен от рак и нямам надежди, че ще се излекувам. Но пък разбрах защо има нужда от смъртта: за да преосмисли човек живота и да си отиде от него, осъзнавайки грешките си.
1. Не си губете времето с работа, която не харесвате. Успехите в нея никога няма да дойдат, те са запазени за работата, която ви е на сърцето.
2. Не се страхувайте от това какво ще си помислят хората. Това ще разруши живота ви, затова просто се доверявайте на вътрешния си глас.
3. Носете отговорност за това, което се случва с вас самите. Разделете се с вредните навици, спортувайте.

4. Оценявайте хората около вас. Приятелите и роднините винаги ще са тези, които ви дарават с безрезервна любов и щастливи мигове. Не ги приемайте за даденост.
Не ми е тъжно и знам, че последните дни от живота ми имат смисъл. Само съжалявам, че няма да стана свидетел на създаването на изкуствен интелект и на следващия проект на Илън Мъск. Надявам се също, че войните в Сирия и Украйна скоро ще свършат.
Толкова сме отдадени на външността си, че забравяме, че тялото ни е просто един съд, пълен с мислите и намеренията ни. Ако в него няма нищо, което да промени света, то какъв е смисълът от неговото съществуване? Всички имаме потенциал за това, но трябва да бъдем смели. Трябва да плуваме срещу течението, да подкрепяме убежденията си и да имаме възможността да направим най-правилния избор.

Оставете своята следа в света. Живейте със смисъл. Не сме тук завинаги, животът ни е малък миг. И лети с невроятна скорост към безкрайността. Наслаждавайте се на своето време тук и сега. Нека си заслужава.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лeпa Бpeнa пoĸaзa извaянo тялo пo бaнcĸи нa 58г-Cлoжи в мaлĸия cи джoб мнoгo 20 гoдишни
Next: Млади, нахални, мързеливи и необразовани, но винаги с големи претенции

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.