Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди и след: Младо момиче превърна стара селска къща в уютен дом
  • Новини

Преди и след: Младо момиче превърна стара селска къща в уютен дом

Иван Димитров Пешев юни 14, 2023
sddrastastastasrasrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едва ли има нещо по-хубаво от това да си имаш малка къщичка на село, в която да прекарваш отпуската си през лятото. Да си сред природата, да се наслаждаваш на чистия въздух и песента на птичките, да ходиш до реката… Красота!

За съжаление, хубавите селски къщи с всички удобства струват много пари. А тези, които са евтини, приличат на развалини и не всеки е готов да инвестира парите си в името на спокойствието сред природата.

Героинята на тази история е младо момиче, което наследило стара селска къща. Тя мечтаела да прекарва свободното си време там, но не била готова да се примири с лошите условия.

Къщата била много стара и неугледна. И най-вероятно не била ремонтирана, откакто е построена. Зад стените й се криели купища мръсотия и боклуци и нямало нищо, което да създава усещането за домашен уют.

Липсвали и всякакви удобства. За да отидеш до тоалетната, е трябвало да минеш през цялата градина. Да си вземеш душ пък било мисия невъзможна. Единствената „екстра“, с която къщата разполагала, бил стар умивалник.

Въпреки ненадеждния си външен вид, сградата била доста здрава и годна за живот. Затова младото момиче запретнало ръкави и се хванало за работа, за да превърне наследството си в мечтания дом.

Отначало тя смятала да срине цялата къща и да си направи нова, но когато чула колко пари ще са й нужни, а тя не разполагала с много, бързо променила плановете си. И решила да реконструира къщата.

 

За да спести пари, направила модел на всяка стая, използвайки компютърна програма. След това намерила човек, който да й помогне да реализира идеите си.

Работата започнала с извозването на боклука, който бил в цялата къща. След това на ход били специалисти, чиято задача била да оценят състоянието на сградата.

Облицовката на фасадата и основата били в добро състояние. Трябвало само да се боядиса външно. Момичето избрало тъмносива боя, която е много практична. Освен че издържа дълго, мръсотията не си личи.

Покривът бил ремонтиран. Старите дървени прозорци подменени с нова PVC дограма. За да се предпази от крадци, новата стопанка купила и защитни ролетни щори.

 

Отвътре стените били изолирани с гипсокартон и боядисани в бяло, а дюшeмeто покрили с маслена боя.

Когато основният ремонт приключил, момичето се заело с дизайна на интериора. Тя решила всичко в дома й да бъде просто и стилно. Почти всички мебели купила от евтини магазини.

Само кухнята била по поръчка.

И най-важното – най-накрая се появила пълноценна баня с тоалетна, мивка и душ.

Новата къща станала много кокетна и уютна, а момичето не съжалявало за труда и средствата, които вложило в нея, защото най-сетне разполагало с мечтаното място за почивка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невероятна находка: В основите на храм археолози откриха нещо странно
Next: Много богато семейство предлага работа-мечта, но има само едно условие

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.