Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди минути НИМХ пусна прогнозата за утре, цяла България е предупредена
  • Новини

Преди минути НИМХ пусна прогнозата за утре, цяла България е предупредена

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
sgdsgnjdsfnjgfdhfghgf.png

Цяла България е предупредена за утре, 15 декември. Това показа справка в сайта
на НИМХ. За част от страната в сила е оранжев код, а за останалата – жълт.

Ще има значителни валежи с количества 20-40 mm. Ще вали сняг и ще се образува
нова снежна покривка. Условия за виелици и навявания по планинските проходи. На
места ще има и намалена видимост.

 

През следващото денонощие валежите ще продължат и ще обхванат цялата страна.
На много места ще са значителни по количества. Още преди обяд в планинските райони
и на отделни места в Североизточна България дъждът ще преминава в сняг, а до края
на деня мокър сняг ще завали и на много места в останалата част от страната.

 

Привечер ще започне да се образува снежна покривка. Вятърът ще се ориентира от
север-североизток, ще е умерен, в Източна България – временно силен. По планинските
проходи и в Североизточна България ще има условия за виелици и навявания. Ще нахлува
студен въздух и температурите ще се понижават. Сутринта ще са между 5° и 8°, а
към 14 часа в по-голямата част от страната ще са между 1° и 4°.

 

Над планините ще е облачно с валежи от сняг. Ще духа умерен, временно силен вятър от север-северозапад, който до
края на деня ще се ориентира от североизток. Ще има условия за навявания и виелици.
Ще нахлува студен въздух и през деня температурите рязко ще се понижат.

 

Максимална температура на височина 1200 метра около 2°, на 2000 метра – около
минус 1°.

Над Черноморието ще е облачно и дъждовно. Ще духа умерен, временно силен вятър
от север-североизток. С него ще нахлува студен въздух и към 14 часа температурите
ще са 4°-5°. Температурата на морската вода е 9°-10°. Вълнението на морето ще
бъде 2-3 бала.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптиците от НИМХ ни стреснаха: Подобно нещо не сме виждали от 93 години
Next: Половин България плаче след това, което обяви Деси Стоянова: Сигурно е! От 1 януари е факт

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.