Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди смъртта си 4-годишно момче казало на майка си, че ще я чака на небето
  • Новини

Преди смъртта си 4-годишно момче казало на майка си, че ще я чака на небето

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
gsdfhsdfhreherh.png

Сърцераздираща история, която кара да се замислим за много неща… Да искаме да плачем и да оценим всеки миг от този жесток, прекрасен и непредсказуем живот… Ако търсите красива и романтична история, следващите редове не са за вас. Тази история е тъжна, но кара да се замислим за много неща.

Нолън Скъли още на 4 години мечтаел да помага на хората. Искал да бъде полицай и да служи на обществото, ккато правел неговият баща-пожарникар. За съжаление, на 3 години Нолън бил диагностициран с рядка форма на рак на меките тъкани. От тогавва в семейството на момчето настъпили трудни времена.

За да изпълни мечтата на умиращото ммомче, местният полицейски департамент направил Нолън почетен офицер на градската полиция. От този ден той влязъл в историята като сержант Ролин Нолън.

Момчето и семейството му получили подкрепа от цял свят, лекарите направили всичко, за да го спасят. Но скоро родителите чули най-страшното. 4 седмици след операциите резултатите показали огромни тумори, компресиращи бронхите и сърцето на момчето.

Метастатичната алвеоларна рабдомиосаркома се развила с мълниеносна скорост.Единственото, което оставало, било да се осигурят на момето възможно най-комфортни последни дни.

И майката на Нолън Рут решила, че трябва да намери в себе си сили, за да се сбогува със сина си. Нолън, вече силен мъж, съвсем не се боял от това, кото го чакало. Преди смъртта си той просто обещал на майка си, че ще я чака на небето.

Рут разказала какъв е бил последният разговор със сина й:

Мама: Малкия, боли ли те, като дишаш?

Нолън: Ами… да.

Мама: Болката много силна ли е?

Нолън (свеждайки очи): Да.

Мама: Мъниче, твоят рак победи. Вече не е нужно да се бориш с него.

Нолън (искрено): Наистина ли? Тогаава ще се боря за теб, мамо!

Мама: Не, миличък! Ти това ли прави? Бори се за мама?

Мама: Нолън,, какво трябва да направи добрата мама?

Нолън (с широка усмивка): Да направи така, че с мен всичко да е наред!

Мама: Слънчице… Вече не мога да ти обещая това. Сега единственото място, където ще бъдеш в безопасност, са небесата.

Нолън: Значи аз просто ще се отправа на небето и ще играя там, докато не дойдеш! Ти нали ще дойдеш при мен?

Мама: Разбира се! От мама не може да се отървеш просто таак!

Нолън: Мерси, мамо! А дотогава аз ще поиграя с Хънтър, Брили и Хенри!

Позволявайки на мама да отиде да си вземе душ, той затворил очи и заспал. Скоро Нолън изпаднал в кома, но когато мама легнала до него на леглото, той се събудил за кратко и това време стигнало, за да го прегърне и да му пее, докато той си отиде завинаги.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекари спасяват крака на Славчо Пеев, актьорът пострада сериозно
Next: Тази жена взима изоставени смъртно болни деца и променя кратките им животи. Защо го прави?

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.